Дигитализация vs. глобализация: Полезни или вредни са мега тенденциите?

Историята се повтаря: 80-те години бяха времето на глобализацията; днес сме свидетели на дигитализацията. И двете мега тенденции внушават колективен страх в съзнанието на хората, карайки ги да забравят до каква степен положителните им страни надвишават отрицателните, въпреки всички потенциални заплахи. Проф. Барбара Щьотингер, декан на WU Executive Academy, обяснява защо страховете по отношение на тези два мегатренда са напълно разбираеми, но и абсолютно контрапродуктивни.

Краят на многонационалните групи е близо. Това е ключовото послание на известна статия, която професорът по икономика от Харвард Теодор Левит публикува през 1983 г. Той поддържа тезата, че докато мултинационалните компании трябва да инвестират много пари и ресурси в адаптиране на своите продукти към местните пазари в различни страни, глобалните компании преследват обещаваща стратегия, а именно просто да реализират на глобално ниво същите продукти, които всички искат. Тази статия подхранва страховете, като рисува мрачна картина на възникващия феномен на глобализацията, който, както се твърди, има силата да унищожи напълно местния бизнес, да разстрои пазарите и да застраши икономиките.

Да виждаш възможностите, а не заплахите

„По онова време всички предполaгат, че глобализацията ще се окаже нещо ужасно и че големите марки и корпоративните групи ще бъдат единствените, които ще оцелеят“, спомня си Барбара Щьотингер, декан на WU Executive Academy. „Колективният страх беше забележим така, както е днес, когато става въпрос за дигитализация. Но нито глобализацията, нито дигитализацията са въпрос на съдба. Те са създадени от хора и следователно могат да бъдат моделирани от тях.” Страховете от глобализацията са оправдани само в ограничена степен. В днешно време националните икономики са тясно взаимозависими в резултат на интензивна търговия с внос и износ, а политическите решения - като плановете на президента на САЩ Доналд Тръмп да налага мита за европейските автомобили - наистина могат да имат значителни последствия. Вярно е също, че финансовата криза и в частност банкрутът на Lehman в САЩ през 2008 г. имаха огромно глобално въздействие. Но в крайна сметка нито глобализацията, нито дигитализацията са лоши по същество. „Ние като изследователи, бизнес лидери, политици и граждани сме отговорни за това, което правим с тях“, казва Барбара Щьотингер.

Ето няколко причини, поради които не бива да позволяваме на страховете си да надделеят:

1. В средносрочен план предимствата превишават недостатъците.

Глобализацията не е ново явление. Тя започва преди много векове с началото на международната търговия след откриването на Новия свят. В римски дни ориенталските подправки и коприна идвали на Запад от Азия и Ориента. В края на XV век конкистадорите пренасят болести в Новия свят и злато и сребро обратно в Европа. Търговията винаги е карала пазарите да процъфтяват. Благодарение на глобализацията, която наблюдавахме през последните 30 години, бедността в цял свят е намалена, повече хора получават достъп до образование, икономическият растеж се засилва. Освен това, ако страните не бяха икономически взаимозависими, големите войни биха били много по-вероятни.

Има доказателства, които подсказват, че и цифровизацията е полезна за обществото като цяло. Според фондация Bertelsmann компаниите наблюдават значително намаляването на разходите за транспорт и комуникации. Освен това дигитализацията спомогна за стимулиране на икономическия растеж. „Заглавия като „Едно от всеки четири работни места е застрашено“ отразяват, ако не друго, само половината от истината. Неприятните рутинни задачи се автоматизират и това важи и по отношение на висококвалифицираните работни места“, казва Барбара Щьотингер. От друга страна обаче, „ще се появят много нови професии. Един такъв пример е Изследовател на данни (Data scientist) - професия с много светло бъдеще.” Между другото, това е една от причините WU Executive Academy да разработи специална програма за обучение на амбициозни Data scientists. Когато погледнете назад, можете ясно да видите, че дигитализацията създава възможности: първата онлайн реклама беше публикувана през 2008 г. и дойде като голям шок за специалистите, работещи в сферата на офлайн маркетинга. Оттогава онлайн агенциите просперират и тук също се появяват нови възможности за работа. „Важното е да следите новостите и промените, свързани с дигитализацията и да се възползвате от нейния потенциал“, казва Барбара Щотингер.

2. Всяко действие поражда противодействие.

Глобалните марки са вездесъщи. На всички търговски улици във всички метрополитни градове в света изглежда, че имат едни и същи модни вериги. Евтините продукти от Китай лишават малките регионални занаятчийски предприятия от препитанието си. Това не е нищо ново. Но тъй като ние все повече започваме да осъзнаваме тези факти, нещата се преобръщат: нараства търсенето на регионални, висококачествени продукти, особено в градските райони на Запад. Хората предпочитат местния лукс пред евтините, глобализирани стоки.

При дигитализацията също има подобна тенденция, призоваваща за по-голяма осъзнатост що се отнася до използването на Интернет и нашите дигитални навици. Явлението на тъй наречения дигитален детокс кара служителите и мениджърите да бягат в гората по напълно аналогичен начин. Информираността е във възход. В днешния бързо развиващ се свят хората имат желание да се фокусират върху настоящия момент и да отделят време за интроспекция. Важното за явленията, за които се твърди, че водят до негативни последици е да се гледа на нещата в перспектива и да се справяме с тях по съответния начин. Освен Интернет, съществува и нелегалната му версия, darknet, където хората търгуват с поръчкови убийства, оръжие и наркотици. „Никой обаче не би обмислил сериозно да спре Интернет заради това“, казва Барбара Щьотингер. „Важното е да се предприемат действия за противодействие на негативните ефекти още от самото начало. И това също е нещо, в което всички трябва да дадем своя принос."

3. Глобализацията и дигитализацията са катализатори за иновации.

Най-новите терапии срещу рак, роботи, които позволяват осъществяването на минимално инвазивни хирургични процедури, дронове, които помагат за спасяване на животи, комуникация в реално време чрез смартфони, асистенти с изкуствен интелект, самоуправляващи се електрически автомобили, мобилни парични преводи: списъкът на иновациите в курса на дигитализацията е безкраен. Напредъкът на научните изследвания в области като медицина, екология, транспорт или роботика никога не би могъл да бъде постигнат с такива темпове без комуникационните инструменти, предоставени от дигитализацията. Благодарение на факта, че живеем в глобално свързан свят, важни продукти и услуги могат да бъдат предоставени на хората по целия свят, включително и на онези, които живеят в тъй наречените развиващите се страни и нововъзникващи пазари. „Без цифровизацията много иновации не биха били възможни, а без глобализацията много от тях биха имали много малко въздействие“, заключава Барбара Щьотингер.