Закон за туризма Отново излезе поредната промяна на закона за туризма, в който прозира криворазбраната европеизация. И отново се преструктурира “най-проспериращият отрасъл на българската икономика, който се характеризира с динамично развитие и устойчиви темпове на растеж” (становище на икономическия и социален съвет). Той иначе си е проспериращ, само дето не се знае това отрасъл към икономиката ли да е, към културата ли или отделна агенция. Но явно е все едно, защото където и да е все напред върви напоследък. И при бедствията и авариите да отиде, пак ще върви, както е тръгнало (нали Емел Етем става за всичко...). Дори когато месеци наред си нямаме шеф на агенцията, пак върви ли, върви... Още нашите деди са казали: “Сто пъти мери, па веднъж режи.” Така че, за какво ни е шеф толкова бързо?! А това, че сме в такъв период, когато трябва бързо да се стягаме за туристическите изложения и да показваме на света, че България не е само евтината морска дестинация от каталозите на големите туристически концерни - това може да почака. Нали ще има и други изложения...
Наалян Генджева e родена в гр. Глоджево. Завършила е висше инженерно образование в Дрезден, Германия - специалност медицинска апаратура и следдипломна икономическа квалификация. След обучението си се завръща в родината и попада в туризма. В момента е управител на агенция “Еврохолидейс”. Обича работата си, а също така и “аржентинското танго, кубинската салса, анголската кизомба, японското суши, турското гьозлеме, добрите приятели, македонските песни и още много неща, които правят живота прекрасен”, както самата тя казва.
Новите цени Наистина смятам за редно цените за българи и чужденци да бъдат еднакви. Нали в крайна сметка себестойността на услугата, която се извършва, е една и съща. Как може в магазините за хранителни или каквито и да е стоките да са с едни и същи цени. В сферата на недвижимите имоти или които и да са други услуги цените да са равни, а в хотелите и лифтовете да зависят от паспорта. Ама те имали по-високи заплати... Дали е така?! Ами защо не вземем да им искаме тогава служебни бележки за заплатите или данъчни декларации за приходите? Пък може и да установим, че българският турист е по-желан.
Туроператорите Туроператорската дейност е вид изкуство. Изкуството да комбинираш различни услуги, не само туристически, в един пакет. Това съвсем не значи да намериш най-евтиния хотел, най-евтиния транспорт, най-евтиния водач или екскурзовод. Туристите в днешно време пътуват не само за да лежат на някой плаж или шезлонг. Те търсят емоционални заряди с енергия, преживявания различни от ежедневието, нещо ново, нещо вълнуващо... Това дава на туроператорите широко поле за изява. За съжаление смятам, че в това отношение нашият бранш се развива малко мудно. Не можем да се похвалим с разнообразни туристически продукти. Все едни и същи маршрути и оферти на пазара.
Резултатът е налице - България се продава като евтина дестинация Идват туристи, които не смеят да изхарчат нито стотинка извън All Inclusive-системата, за която са платили, и накрая се оплакват за ниското качество на услугите. Ами каквото почукало, такова се обадило. Предложили сме се евтино, сега ще си работим и по-добре да не си задаваме въпроса: има ли наистина такива валутни постъпления, каквито се обявяват или печалбите остават в джоба на тези, които ни предадоха евтиния облик пред света?... И може би точно тази наша мудност е една от причините за това, нашата държава да не оценява ролята и приноса на туроператора за общото благо. Стъпка по стъпка времето напредва и ние скоро ще станем равноправен член на Европейския съюз. Как смята нашата държава да предпази една голяма част от туроператорите, които са част от средния и малкия бизнес?! Въобще смята ли нашата държава да работи заедно с тях, както нашите съседи например, или смята да продължава да предупреждава потребителя, колко лоши могат да бъдат туроператорите. Разбира се, оценяваме усилията да се предпази неинформирания потребител, но не и чрез изграждането на генерално негативен имидж за туроператора. Всеки бранш има своите черни овце. Трябва просто да бъдем внимателни. И да не забравяме, че само с общи усилия ще постигнем добри резултати.
Туристическият агент България сигурно би се наредила на едно от челните места, ако се направи класация на броя на туроператорите, отнесен към броя на населението. Тук всеки иска да бъде туроператор, а не само туристически агент. На пазара се роят стотици оферти за екскурзии, които, от една страна, са абсолютно еднотипни, преписвани една от друга. От друга страна, въобще не успяват да се реализират, а само разочароват желаещите да пътуват. А всъщност точно добрият и независим квартален агент ни липсва. Така както отиваме на фризьор в квартала, на кафе наблизо, така можем да отскочим до агента наблизо или агента, който сме си харесали. Той ще ни консултира независимо за туроператорите или доставчиците на туристически услуги, които ни интересуват в конкретния случай. Това изисква от добрия туристически агент непрекъснато следене на пазара на туристическите услуги и естествено винаги да бъде на “ти” с новите технологии. Разбира се, в днешното време на развити комуникации и интернет е предизвикателство за агента да бъде по-добре информиран от клиента. Но другата му основна задача е да пази правата на клиента. Ако си направите резервация през интернет за някаква услуга в Индия например или в град Глоджево и после тази услуга не бъде изпълнена, съществува риск да не можете да си гоните правата. Няма да е така, когато сте се обърнали към туристически консултант. Затова моят съвет е: дори да харесате нещо в интернет, покажете офертата на вашия агент. Но заедно с това подбирайте внимателно агента, на който да имате доверие.
Kaдрите Проблем с кадрите е съществувал, съществува и ще продължава да съществува. Смятам, че учебните институции напоследък се пораздвижиха и диалогът с бизнеса е малко по-оживен, но има още много какво да се желае. Едно правило обаче, което мисля, че както старите, така и младите кадри често пропускат, е - човек се учи цял живот! Дипломата за завършено образование е една добра основа, но оттук започва да се гради нагоре къщата. Петнадесет години стаж в туризма са също солиден гръб, но спреш ли да слагаш тухла по тухла всичко спира на едно място. Само амортизацията не спира. Така че - който учи, ще сполучи. ;-)
Браншовите организации Някои от нашите браншови организации представляват всъщност частните фирми на “този или онзи техен председател”. Това придава допълнително негативен облик на бранша и подсилва представата за пасивност на колегите ни. Колко добре се отразява това на техните фирми, само те си знаят. Във всеки случай - лошо за бранша, лошо за страната. Да се надяваме, че и тук нещо скоро ще се промени.
