Доверието в медиите (43%) пада рязко за последната година и е на най-ниското си ниво досега в 17 страни. Нивата на доверие в правителството (41%) отбелязват понижение в 14 държави. То е институцията, която се ползва с най-малко доверие в половината от 28 изследвани страни. Доверието в лидерите също е разклатено – при изпълнителния директор спада с 12 пункта в глобален мащаб до най-ниското си ниво досега (37%), а правителствените лидери запазват последната позиция с 29%.
Според резултатите от Edelman Trust Barometer 53% от анкетираните смятат, че сегашната система ги е провалила и я окачествяват като несправедлива и даваща малко надежда за бъдещето. Само 15% вярват, че тя работи добре, а приблизително една трета не са сигурни. Дори „елитите“ вече не вярват в системата – 48% от анкетираните с най-високи доходи, 49% от тези с висше образование и по-голямата част от информираната публика (51%), заявяват, че според тях системата се е провалила.
Сегашните популистки движения се подхранват от липсата на доверие в системата и от икономически и обществени страхове, сред които корупцията (40%), имиграцията (28%), глобализацията (27%), ерозиращите социални ценности (25%) и темпа на иновациите (22%). Държави като САЩ, Великобритания и Италия, в които се комбинират липса на доверие в системата и дълбоки страхове, станаха свидетели на избора на Доналд Тръмп, гласуването за Brexit и провала на италианския референдум.
Цикълът на недоверие се увеличава от появата на „медийна ехо камера“, която засилва личните убеждения, докато изолира хората от противоположните гледни точки. Анкетираните в проучването са по-склонни да вярват на търсачки (59%) отколкото на реални редактори в медиите (41%) и са почти четири пъти по-склонни да пренебрегват информация, която подкрепя позиция, в която самите те не вярват.
Проучването показва още сериозно разместване на влиянието: „човекът като мен“ (60%) сега е също толкова надежден източник на информация за дадена компания, колкото е и техническият специалист (60%) или наученият експерт (60%), и е много по-влиятелен от изпълнителния директор (37%) или държавния служител (29%).
От четирите институции, бизнесът се приема като единствения, който може да промени нещо. Трима от всеки четирима анкетирани са съгласни, че една компания може да предприема действия, които едновременно да увеличат печалбите й и да подобрят икономическата и социална среда в общността, където оперира. Освен това, тези, които не са сигурни за това дали системата работи за тях, се доверяват в най-голяма степен на бизнеса (58%).
По-голямата част от анкетираните се притесняват да не изгубят работата си поради глобализацията (60%), липсата на обучения или умения (60%), имигранти, които работят за по-малки възнаграждения (58%), пренасочването на работни места към по-евтини пазари (55%) и автоматизацията (54%).
