Предлагането на труд в България остава изключително свито на фона на рекордното търсене, а достигането до останалия свободен ресурс изглежда все по-трудно. Това е основният извод от публикуваните тази седмица данни на Евростат за общия свободен резерв на пазара на труда в страните от ЕС.
Оценката на „резервите“ (labor market slack) за 2023 г. е интересна по две причини. От една страна данните включват разширено понятие за население в активна възраст – 15-74 годишни вместо по-често разглежданата група на лица от 15 до 64 години, което признава все по-важната роля на възрастните хора на пазара на труда на фона, движена от застаряването и свиването на предлагането. От друга страна понятието е максимално обхватно, като включва както безработните, така и неактивните, които са склонни да работят и хората, работещи на непълен работен ден – с други думи, представен е пълният потенциал за експанзия на пазара на труда.
Разпределението на общите резерви сочат, че в страните от ЕС и след пандемията пазарите на труд работят на много скорости, като в редица държави – Испания, Италия, Гърция, Швеция, Финландия – те надхвърлят 15% от населението на 15-74 години. От другата страна са предимно централноевропейски страни, където високото търсене и успешни политики за активиране и преквалификация са успели почти да изчерпят свободния ресурс – такива примери са Полша, Малта, Унгария, Чехия, където резервите са от порядъка на 5-6%. България е близо до тези стойности, със 7,1% резерв.
Това разпределение и динамика дават ясна насока на политиките за експанзия на пазара на труда у нас. Известни резерви има, както в групата на безработните, така и сред склонните да работят неактивни лица.
