Един от най-важните фактори, влияещи върху ускоряването на икономическия растеж, привличането на чужди инвестиции и нарастването на националния продукт в една страна, е провежданата в нея данъчна политика. Именно необходимостта от повече външни инвестиции накара новоприетите страни-членки на ЕС да направят своите данъчни реформи в посока намаляване на данъчното бреме. Словения (плосък данък 19 %), Чехия и Полша намалиха данъка върху печалбата си, а Румъния се насочи към въвеждането на плосък данък от 16 % върху облагането на дохода за физическите лица и корпоративната печалба.
Западноевропейските страни изразиха бурно несъгласие относно данъчните реформи при новоприетите защото с това биха създали условия за нелоялна конкуренция, изтичане на капитали и намаляване на заетостта в собствените им страни. В следствие на това по примера на източноевропейските страни, намаление на данъците се извърши и в т.нар. стари страни-членки на ЕС. Австрия намали данъка върху печалбата от 34 на 25 %. По-ниски ставки бяха въведени също в Гърция, Финландия и Дания. Европейската комисия смъмри България за провежданата данъчна политика, като прецени, че смъкването на данък печалба от 15 % на 10 % през 2007 г. е изпреварило времето си, а заради намаляващия дефицит на текущата сметка, международният валутен фонд също се въздържа от ангажименти за намаляване на данъците.
В момента в България се поддържат две тези относно размера на данъчната тежест Управляващите твърдят, че данъците у нас са едни от най-ниските в ЕС, а повечето макроикономисти твърдят, че общата данъчна тежест у нас е висока. Къде е истината? Според последни статистически данни на Организацията за икономическо развитие и сътрудничество, данъчната тежест в България e малко над средното ниво в света. Средно аритметично данъчният размер в старите страни-членки на ЕС е 29,6 %, докато за новите 10 страни-членки, той е 20,4 % или с 9 % по- нисък. За третата група - България и Румъния, той е 15,5 %.
Най-големи приходи в държавната хазна постъпват по трите основни най-високи данъка - върху добавената стойност, личния подоходен данък и корпоративния данък Корпоративен данък. Най-високи са размерите при облагане на печалбата в Германия 38,6 %, Италия 37,3 %, Испания и Малта 35 %, а най-ниски към края на 2006 г. в Кипър 10 %, Ирландия 12,5 %, Латвия, Литва и България 15 %. Данъкът върху печалбата у нас бележи непрекъснато намаление. От 1 януари 2007 г., той спадна на 10 % и така България излезе на челни позиции заедно с Кипър и Ирландия. Данък добавена стойност. ДДС е един от основните източници на приходи в държавния бюджет. В България прилагаме ставка на ДДС от 20 %. Ние сме една от малкото страни в ЕС, които не прилагат редуцирани ставки по ДДС. Основните мотиви за това са, че въвеждането на диференциран процент за определени стоки би довело до хаос при отчитането на данъка, което от друга страна противоречи на западноевропейската практика, която го прилага успешно. Данък върху личните доходи. В ЕС към настоящия момент преобладава прогресивното данъчно облагане, при което колкото по-високи доходи се получават, толкова по-висок е данъчният размер. Най-високите данъчни ставки са в старите страни-членки на ЕС (Дания 59 %, Швеция 56,5 %, Холандия 51 %), а най-ниски съответно в ново- присъединилите се (Словакия 19 %, Естония 23 %, Латвия 25 %, Кипър 30 %). От 2001 г. насам ДОД у нас непрекъснато намалява. От 2005 г., този данък е 10 % за най-ниските доходи и 24 % за най-високите. Въпреки това в сравнение със съседите си България остава с най-висок данък (Румъния 16 % единен плосък данък, Сърбия 14 %, Македония 12 %, Словения 19 % плосък данък).
За контакти Консулт 71 ЕООД тел. 056/ 814 578 GSM 0894/ 470 003
