fbpx Губим около два часа на ден от максималната си производителност | твоят Бизнес - списание за предприемчивите българи
Водеща снимка
Да

Губим около два часа на ден от максималната си производителност

Хората по цял свят твърдят, че губят приблизително два часа на ден от максималната си производителност поради неспособността да мислят целенасочено, главно поради претоварване, стрес и натрупана умора. Тези проблеми са все по-често срещани през последните две години. Това показва първи по рода си Think Report на Lenovo.

Докладът проследява поведението на близо 5700 души в САЩ, Обединеното кралство, Германия и Япония

Разликата в мисленето

Хората до голяма степен смятат, че събитията от последните няколко години (напр. COVID-19, икономическите сътресения и т.н.) допринасят за лесното разсейване, повишената натовареност и натрупаната умората, което допълнително влошава качеството на техния живот.

Само 34% казват, че прекарват "цялото" или "по-голямата част" от времето си за ясно, дълбоко и продуктивно мислене.

75% от лицата, вземащи решения в областта на ИТ сферата в световен мащаб казват, че колегите им се затрудняват „много“ или „донякъде“ с ясното и продуктивно мислене.

64% от анкетираните смятат, че разчитат повече на практично мислене или мислене за „оцеляване“, както и на мисленето под стрес и напрежение - това води до липса на иновативно и прогресивно мислене, което всъщност влияе на бъдещето и качеството на живота.

В същото време повечето хора смятат, че ситуацията не се подобрява и прогнозират, че животът им няма да стане по-лесен или по-малко стресиращ през следващите няколко години.

Силата на мисленето

Голяма част от респондентите по цял свят споделят,  че се борят да постигнат по-добри резултати, анкетираните имат положителни асоциации с подобрено мислене и разбират бъдещите ползи от него.

65% от анкетираните вярват, че ангажирането с ясно, задълбочено и продуктивно мислене ще им помогне да вземат по-добри решения.

79% от анкетираните в САЩ смятат критичното мислене за „изключително“ и  „много важно“.

Навици на мислене

Въпреки че хората признават силата на продуктивното мислене, споделят, че често то не е възможно в рамките на натоварения работен ден.

37% от анкетираните американци и 24% от респондентите в Обединеното кралство предпочитат да отделят време за него късно вечер или рано сутрин.

25% от респондентите в Япония предпочитат средата на сутринта. От друга страна, 35% от германците мислят по-ясно и целенасочено вечер.

Анкетираните вярват, че най-важното за по-ясно мислене е тихата среда – а респондентите в САЩ, Обединеното кралство и Германия посочват, че шумопотискащите технологии са най-ценени като помощ при по-задълбочено мислене.

По-добро мислене, благодарение на технологиите

Въз основа на изследвания в еволюцията на комуникационните технологии за най-полезни се считат функциите за насърчаване на по-добро мислене. В допълнение, знанието как да използваме технологиите по-целенасочено – включително поставяне на някои граници, ограничаване на разсейването и намаляване на претрупването с информация – може да ни помогне да изградим по-добри мисловни навици.

66% от анкетираните бизнес крайни потребители търсят информация за това как технологията може да помогне за ясно, дълбоко и продуктивно мислене. Те също са по-склонни да обмислят силата на връзката си с технологиите. Например мнозина смятат, че опростяването на задачите може да помогне на хората да постигнат по-добро мислене.

39% от анкетираните в САЩ биха поставили граници около използването на технологиите си. Например отделяне на време за свирене на инструмент или физическо упражнение.

Разбира се, повече от 60% от анкетираните смятат, че технологията помага на хората да участват в критични, различни, съвместни, експанзивни/изследователски и/или нови видове мислене.

Мислене за човечеството

Като цяло респондентите смятат, че продуктивното мислене има потенциала да остави дълготрайно влияние. Мнозинството от анкетираните са съгласни, че по-целенасоченото мислене би увеличило нашето качество на живот и бихме били по-близо до решаването на предизвикателствата, пред които сме изправени като обществото.