Икономически прогнози за второто полугодие на 2016 г.

 

Резултатът от референдума за Brexit промени Европа - както политическата, така и икономическа среда вече изглеждат различно в очите на инвеститорите. Пазарната реакция не показа паника сред инвеститорите и не доведе до повторение на събитията от късната 2008 г. Това е добрата новина след референдума. Еврото не отбеляза силен спад след новината, която поставя голяма доза съмнение в бъдещето на ЕС. Изненадата, разбира се, не трябва да остава недооценена. Великобритания ще падне жертва на икономическа криза, която може да се пренесе и в останалите страни от ЕС през следващите 6 месеца. Резултатите от референдума и острият тон на европейските политици след него ще се отразят на инвестициите и потреблението в цяла Европа.
Но най-големият риск в Европа изплува от друга посока - лошите кредити в банките и стабилността на финансовата система. Проблемите не са само във Великобритания. Италианските банки, например, имат огромни лоши дългове и правителството обмисля възможност за капитализирането им. Подобни затруднения имат всички големи банки в Европа и дори да не станем свидетели на банкова криза, това може да се отрази негативно на условията за кредитиране.

Втората половина на 2016 г. ще донесе икономическо забавяне в Европа. Евтиното евро и нулевите лихви помогнаха за съживяването на бизнес активността и потреблението, като те може да ограничат негативните ефекти от Brexit. Мащабна финансова криза в ЕС може да бъде избегната с помощта на държавно финансиране. Въпросът е кога ще има такава намеса и какви ще са пораженията преди това, както икономически, така и върху цените на акциите на банките.

Глобалната икономика е в труден период. Китай също предприема масирана обезценка на валутата си. Доларът привлича капитали с перспективите за повишение на лихвите, но последните събития в икономиката карат централните банкери да отлагат максимално този процес. Още две повишения на лихвата от ФЕД с 0.25% изглеждат възможни до края на годината или през първото тримесечие на 2017 г.

България 

Глобалната конюнктура създава трудностите за българската икономика. Машиностроенето е най-добър пример: производството намалява слабо на годишна база, а бизнес климатът е сравнително стабилен. Това означава, че възстановяването в Европа не се прехвърля в България, а подобрението в състоянието на компаниите се дължи на техни вътрешни фактори като намаление на задълженията или по-добра събираемост на вземанията. Предстоящото икономическо влошаване в ЕС и в Турция ще затрудни българския износ през следващите 12 месеца.

Потреблението допринася съществено за ръста на БВП през последната една година. Заетостта и доходите постепенно се подобряват, но с много ниски темпове. Вътрешното търсене обаче няма потенциал да ускори повече икономическия растеж. Това може да стане само благодарение на увеличение на кредитирането към сектори като строителството или директно за потребление – фактори, свързани с доходите.

 

Икономиката и капиталовия пазар все още не усещат ефектите от нулевата доходност на банковите депозити. Промяната обаче започва и населението търси алтернатива на спестяванията в банките. Активизирането на строителството ще бъде дългосрочен процес, който ще даде отражение върху икономиката едва през 2017 г.

Тези тенденции са достатъчни, за да бъде България сред най-бързо растящите икономики в ЕС. Но без инвестиции в модернизация на производството, в развитие на човешките ресурси и в ефективност, такъв модел на растеж няма да е устойчив дългосрочно. Засега може да очакваме максимални стойности на растежа на БВП в рамките на 2-3%.

Евро/щатски долар

 

Равновесието между еврото и долара се намира в диапазона 1.10 и 1.15 EUR/USD. Лихвената политика не оказва силно влияние върху валутния курс. Политическите проблеми в ЕС също имат слаб ефект. Разминаване спрямо първоначалните ни очаквания през първата половина на годината имаше само в по-агресивната политика на Европейска централна банка, която разшири стимулите. Това на практика заличи възможността на еврото да скочи до 1.20 долара и да направи по-сериозна корекция. Другата вероятност е курсът да слезе под 1.10 EUR/USD през втората половина на годината. Това ще е следствие на още по-агресивни стимули от ЕЦБ и две повишения на лихвите в САЩ, където обаче трябва да има осезаемо подобрение на икономиката. Такъв сценарий става все по-възможен.

 

Курсът евро/долар ще се задържи около равнището от 1.10 (1.78 лв. за долар) до края на годината. Има основателни причини да се очаква леко поевтиняване на еврото, като подходящи нива за покупки на единната валута са 1.05 долара. Ръстът остава ограничен до равнището от 1.16 EUR/USD.

Злато

 

Цената на златото се повиши значително през тази година. За 6 месеца благородният метал е поскъпнал с 24%. Тази промяна на тенденцията се дължи на два фактора. Първият, довел до стартиране на покупките на злато, е корекцията на фондовите борси в началото на 2016 г. Brexit също така засили несигурността и цената надхвърли 1350 долара за тройунция.

През това време големите инвеститори увеличаваха експозициите си в ценния метал. Това е вторият фактор в подкрепа на дългосрочното поскъпване на златото и разликата с останалите суровини. Силният ръст пък на среброто е първи знак, че пред ценните метали има опасност от краткосрочна корекция, която би трябвало да стане факт до края на годината.

 

Пазарът на злато е обърнал посоката си и през следващите години ще продължава да расте. Но в краткосрочен план ръстът на цената създава предпоставки за кратка корекция до края на годината. Спад до равнището от 1200 долара трябва да се разглежда като възможност за покупки на суровината и особено на акции на компании от сектора като дългосрочна инвестиция. Те са евтини в момента и с перспектива за висока доходност.

Моля коментирайте