Изборът на сорт има тясна връзка с лозаро-винарския район, в който се намира имотът. Сортовете имат различни изисквания относно температурната сума, почвата, излагането на влага и др. Това са факторите, които обуславят т.нар. тероар при отглеждането на лозата. При избора на сорт трябва да мислим не само за една или две години напред, а поне за след 10-15 год.
Това е определящо при залагането на параметрите на вината, които ще произвеждаме. Световната тенденция е да се доказва произходът на вината, които претендират за някакво качество. Сортът се явява вторична величина, но пък е определящ за качеството на виното. Първо, трябва да се формира лицето на избата и да се обърнем към местните сортове, като Димят, Гъмза, Мавруд, Широка мелнишка лоза и др. Да изследваме техните качества - положителни и отрицателни. След което да използваме т.нар. подобрители, т.е. други сортове, които биха туширали негативните черти и биха подчертали положителните качества на сорта, който отглеждаме. Всеки лаик, без да е тесен специалист, знае кои са предпочитаните сортове: Каберне Совиньон, Мерло, Шардоне, Совиньон блан и Траминер. Те формират пазара на вино в момента, но не е сигурно, че това ще е така и занапред.
Важно! Всички собственици на винени лозя трябва да регистрират масивите си до края на годината, защото само те ще бъдат признати като потенциал от ЕС. Регистрацията става в териториалните звена на ИАЛВ. Повече информация може да се намери в интернет страницата на ИАЛВ на адрес: www.eavw.com или на тел. 02 / 9708111
Основни изисквания при отглеждането и поддържането на лозовите насаждения Основата при засаждането и отглеждането на лозята, трябва да отговаря на световните тенденции в това отношение. От 1990 г. се наблюдава засилване на изискванията на потребителите към екологичното производство. Българският лозаро-винарски сектор трябва да бъде колкото се може по-конкурентоспособен. Основните елементи от лозарската практика трябва да включват защитата на околната среда и човешкото здраве. Концепцията за дългогодишното отглеждане на винените лозя се налага в световен мащаб. За да се отговори на пазарните изисквания, първо, трябва да се определи минимална база за ежегодно засаждане и преструктуриране на винените лозя при спазване на изискванията на добрата лозарска практика. Трябва да се представи обща база от площи по лозаро-винарски райони. Добрата лозарска практика трябва да е помощно средство за лозарските стопани, желаещи да ползват националните фондове за подпомагане (ДФ “Земеделие”). Тази практика е нужна, за да се произвежда качествено грозде, което да осигурява равновесна възвръщаемост на стопанството. Тя помага да се съхрани лозарския поминък в традиционните райони за отглеждане на винените лозя. Така се щади човешкото здраве и се опазва околната среда. Освен това, отговаря на обществените очаквания от производството на винено грозде и вино с високо качество.
Добрата лозарска практика е система за производство на винено грозде с високо качество Това е система, която използва ресурсите и регулаторните механизми на природата, замествайки тези, които разрушават екологичната среда. Биологичните методи, техническите и химическите са внимателно уравновесени. Те обръщат внимание на опазването на околната среда, рентабилността, а също така и на изискванията на обществото.
Оценка за производството на винено грозде в лозарското стопанство Една такава оценка би позволила изграждането и функционирането на лозарското стопанство. Тя трябва да се изготви под формата на таблици с описание на показателите, оборудването и входящите потоци в стопанството. Оценката се извършва по седем показателя, включващи в себе си качествени и количествени критерии, съобразени с правилата за добра лозарска практика. По всеки показател в зависимост от случая се препоръчва една или друга практика. Оценката се извършва по следните показатели:
Преди да се започне производството на винено грозде трябва да се обучат стопаните, които се занимават с лозарство.
При агротехническите мероприятия най-новото е т. нар. “природоцелесъобразно лозарство”. Този метод на отглеждане позволява в най-голяма степен да се запази екологичната система и щади здравето на хората. За разлика от биологичното земеделие при него се използват позволените химични средства за борба с болестите, вредителите и плевелите. За първи път е направен такъв преглед в новоиздадения “Винен алманах” по немски опит, който ще бъде представен на “Винария – 2006” от Изпълнителната агенция по лозата и виното. Алманахът е направен с помощта на г-н Х. Рекнагел от Германското дружество за техническа помощ –GTZ. Най-големите новости се представят на световните изложения по лозарска техника. От 29.11 до 01.12.2005 г. в Монпелие, Франция се състоя 22-то международно изложение SITEVI. Там бяха представени няколко тенденции при развитието на лозарския машинен сектор:
Основният проблем през 2005 г. пред лозарите бе опазването на гроздовата реколта Това беше една трудна година от метеорологична гледна точка. Тук възниква проблемът за ефективната растителна защита на лозята. Добри показатели се получиха при третиранията с вертолети. Където бяха проведени такива третирания, гроздовата реколта бе опазена на 95-100 %. Най-голям проблем в лозарството е неговата разпокъсаност на дребни имоти, често под 1 дка и незаинтересоваността на собствениците от лозарските си имоти. Това предизвиква проблеми с обработките и растителната защита. През последните години се наблюдава подем в лозарството. Има особен глад към специалисти. Прилагат се все по-нови технологии на отглеждане. Използва се по-добра техника за обработки, което подобрява качеството на произвежданото грозде.
