fbpx Как климатичните промени оказват влияние на жените | твоят Бизнес - списание за предприемчивите българи

Как климатичните промени оказват влияние на жените

Водеща снимка
Да

Как климатичните промени оказват влияние на жените

Постигане на равенство между половете и борба с изменението на климата – това са 2 от 17-те Глобални цели за устойчиво развитие, приети от ООН за периода 2016 – 2030 г. На пръв поглед различни, те всъщност тясно се преплитат, защото изменението на климата задълбочава съществуващото от векове социално и икономическо неравенство между двата пола. Климатичните промени са и двигател на здравните неравенства.

Женският пол е по-уязвим към измененията на климата заради по-крехката физиология, по-ниския среден доход, зависимото положение в обществото, специфичните активности при изпълняване на семейните задължения и т.н. В световен мащаб природните бедствия като суша, горещи вълни, наводнения и бури убиват повече жени, отколкото мъже, особено засегнати са жените в по-млада възраст.

Тези последици зависят, освен от естеството на събитието, и от социалния статус – ефектите на разликата между половете върху продължителността на живота са по-големи при по-тежки бедствия и в региони и държави, в които социално-икономическият статус на жените е особено нисък.

Пряко следствие от глобалното затопляне са сушите, 

които се очаква да бъдат все по-чести и продължителни и да доведат до опустиняване на големи територии. В световен мащаб се предвижда промяната на количеството и режима на валежите, повишеното изпарение и нарастването на населението да доведат до нови 1 – 4 млрд. души, засегнати от суша до края на века. Недостигът на вода принуждава хората да пият от източници, които могат да бъдат биологично и токсикологично замърсени.

Традиционно жените осигуряват водата за семейството и при тях съществува повишен риск от заразяване с болести, пренасяни чрез вода. Засушаванията са свързани с повече време, прекарано в търсене на водоизточници и по-малко време за други дейности. Изчислено е, че по време на сухия сезон в районите с воден стрес, 30% или повече от дневните енергийни разходи на жените в Индия се изразходват за доставяне на вода. 

Ръчният труд, свързан с доставката на вода, излага жените на риск от кумулативно увреждане на гръбначния стълб и шията, което води до хронична болка. Изминаването на големи разстояния в търсене на вода увеличава излагането на топлинен стрес и застрашава безопасността на жените поради риск от насилствени престъпления. Липсата на чиста вода и подходяща санитарна инфраструктура също представляват сериозни здравни предизвикателства за жените, особено по време на менструация и бременност, когато хигиената е от особено значение.

Наблюдава се непропорционална смъртност при жените по време на природни бедствия от метеорологичен произход, 

а при оцелелите продължителността на живота е намалена. Понякога дори културните различия и носенето на традиционно облекло може да се окаже фактор – така например според едно проучване в Бангладеш, културните очаквания за жените да носят сари (дълга рокля, която може да ограничи движението) може да затрудни жените при бягството им от наводнения. Друго проучване, отново в Бангладеш, установява, че след наводнение през 1998 г. в Дака жените са по-малко склонни от мъжете да напускат домовете си, за да потърсят медицинска помощ. Изследователите предполагат, че това вероятно е свързано с културни норми, които ограничават жените да напускат домовете си без мъж придружител.

Още подобни статии на Климатека

В резултат на метеорологични бедствия жените и момичетата (особено тези, които живеят в по-лоши социално-икономически условия) са изложени на по-висок риск от физическо, сексуално и домашно насилие. Едно проучване в Нова Зеландия установява, че случаите на домашно насилие са се увеличили след наводненията през 2004 г. Проучване за ActionAid Bangladesh също наблюдава увеличение на насилието срещу жени след наводнение през 2007 г.

Жените могат да бъдат отделени от семейството, приятелите и други подкрепящи ги общности и често избягват настаняването в приюти от страх от злоупотреба. Бедните, самотни, възрастни жени, подрастващите момичета и жените с увреждания често са изложени на най-голям риск, защото имат по-малко лични, семейни, икономически и образователни ресурси, от които да черпят защита, помощ и подкрепа. Същите рискови фактори корелират с по-висок риск от разстройства на настроението като депресия и тревожност, от които жените по принцип страдат по-често в сравнение с мъжете. 

Жените са чувствителни към ефектите на климатичните промени върху безопасността на храните и продоволствената сигурност поради повишени нужди по време на менструация, бременност и кърмене. Тези хранителни дефицити могат да се засилят заради наличните културални практики, които дават приоритет на храненето на деца и възрастни мъже.