Киргизстан - там, където планините са навсякъде

Киргизстан – една малка страна, която е обгърната от великата казахска степ, многообразен и цветен Узбекистан и необятния Китай. Страна, на чиято територия се смесват езическите вярвания на древните номадски племена, ислямът и съветската идеология, страна, където може да откриете една различна Централна Азия.

Преди две години, когато за първи път тръгвах за Бишкек (столицата на Киргизстан) по покана на една от най-динамично развиващите се компании в тази азиатска държава - “Куликовский”, (ако попаднете в Бишкек задължително опитайте техните торти) и поназнайвайки нещо за страната, бях останал с убеждението, че отивам на едно скучно място, където ще си свърша работата и ще се върна без нищо да остане в мен. Това, което бях чувал за Киргизстан включваше: бедните роднини на казахите, страна, в която се шият много фалшификати на световни брандове и пункт за преразпределение на огромен китайски внос, в сравнение, с който Илиянци е малко пазарче.

 

Пристигайки в Бишкек бях приятно изненадан от много неща, но преди всичко от това, че се диша свободно. На мен, като човек, който от 5 години обикаля другите страни на Централна Азия, това веднага ми направи впечатление. Да, вярно, че в покрайнините е мизерничко и по-мръсничко, но нямаш усещането за силна централна власт. Киргизстан е единствената страна в региона, в която има наченки на демокрация и смяна на властта от един президент към друг чрез избори.

Другото, което още с пристигането, те блъска като товарен влак, са гледките на планините Тянь-Шан, които практически се издигат във всяка посока, към която погледнеш - от момента, в който се качиш на таксито на международното летище Манас, през гледката от хотела сутрин на закуска, до всяко едно излизане от Бишкек.

Основното богатство на Киргизстан е именно природата — високи планини, голямо количество ледници, прекрасни гледки и чист въздух извън градовете. И като говорим за природни забележителности може би най-популярната е езерото Исык-Кул, дълго над 150 км и широко над 30 км.

Езерото Исык-Кул

 

Всеки местен, в момента, в който разбере, че сте пристигнал скоро в страната ще ви попита: „А бяхте ли на Исык-Кул?”. Все едно, ако не си бил - нищо не си видял. Това е туристическата гордост на всеки киргиз и основното място за летуване. Езерото е със солена вода и се захранва главно от термални източници, поради което водата му е топла спрямо надморската височина и температурите в тази част на северен Тян-Шан. Самото име Исык-Кул от местния език се превежда като „топлото езеро”. Ако отидете през лятото на северното крайбрежие, ще се почувствате все едно сте се върнали в 90-те години на българското Черноморие - лоша инфраструктура, мръсни плажове и много ламаринени шашлични (местния вариант на бира-скара) по брега. Едва ли това би провокирало някой да се вдигне и да отиде до там. Но южният бряг на езерото, който не е популярен сред повечето туристи от Казахстан, Русия, Узбекистан, е съвсем друга приказка. Той е слабо населен и съответно е много по-чист, а туризмът е доста по-екстремен. Може, например, да спите в юрта без вода и ток, и да преживеете нещо много интересно, да се докоснете до природата и тишината по един уникален начин.
Аз самия посетих и южния, и северния бряг. В двата открих интересни светове, но със сигурност автентичността и дивата природа на южния бряг е много по-пленяваща и впечатляваща.

Пътят от Бишкек до централната част на крайбрежието на езерото е около 3-4 часа с кола, като това може да ви струва около 100 долара, ако се попазарите. По северния път ще ви направи впечатление, че повечето имена на населените места са руски. Това е така, защото те са основани от руски казаци - колонисти по времето на Руската империя. Такива са например, Семеновка и Григорьевка – двете села, откъдето идва и името на Григорьевско-Симьоновското ущелье (дефиле). Тази местност е достъпна с автомобили и е една много красива дестинация, която дава възможност да се насладите на прекрасна девствена природа . Усещането на хапнеш току-що изпечени шашлици от овче месо или прясно хваната планинска пъстърва, да пиеш чай от самовар на въглища и всичко това сервирано на масата на брега на реката, да пояздиш кон в планината и да подържиш на ръката си ловен орел за мен беше дълбоко вълнуващо и незабравимо.

Горната част на прохода с неговото езерце е било едно от любимите места за отдих и на руския президент Борис Николаевич Елцин. Бих ви посъветвал да планирате посещението си в тази част на Киргизстан за поне два дни - струва си, ще имате възможност спокойно да се насладите на красотата на природата и да усетите спокойствието и безметежността, които царят тук.

Независимо дали ще изберете сравнително евтините и скромни хотелчета на северния път или дивото на южния Исык-Кул е задължителна дестинация при посещението на Киргизстан.

Националният парк Ала-Арча

 

Близко, интересно и достъпно място. Отделете си 3-4 часа, за да посетите най-близкия национален парк до столицата Ала-Арча. Аз нямах много време за разходка из парка, но дори този час и половина ми беше достатъчен, за да се впечатля до толкова, че докато пиша тези редове, се вълнувам. Още от паркинга на входа на парка намиращ се на 40 км от центъра на Бишкек, те обхваща усещането за една планина и една страна, които крият много красота, но недостъпни за всеки. Зъберите, които се виждат, ледниците, които искрят в далечината и грохота на реката до вас ви карат да осъзнаете колко е преходно и несъвършено всичко човешко.

За разходка или преход през националния парк може да наемете професионален гид. И тук можете да се насладите на вкусна местна кухня и да преспите в юрта, но определено полъха на близката цивилизация е осезаем. В парка се намират и едни от най-достъпните, от гледна точка на оборудване и възможност за посещение, ледници – Ала Арча, Топ-Кара и Голубина, като най-отдалечения е на 15 км от входа на парка. Дори и аматьори в областта на трекинга няма да се затруднят, но е задължително да имате местен водач. В националния парк има безброй извори и рекички, в които водата е напълно годна за пиене.

Върховете Корона (4866 м) и Семенов Тянь-Шанский (4622 м) са едни от най-популярните дестинации за алпинизъм – сравнително близко до столицата. Киргизстан има над 100 върха с над 4000 метра надморска височина и като цяло 70% от площта на страната е планинска, което и определя до голяма степен и начина на живот и икономиката на страната.

Аз самият не съм голям почитател на планинарството, трекинга и алпинизма, но ако имам възможност да посетя отново Киргизстан, задължително ще отделя поне два дни за преход в планината, който е по силите ми, за да усетя живота на местното планинско население, което е основно овчари.

Столицата Бишкек

 

Бишкек е постсъветски град, изпъстрен с нови сгради без особено архитектурно значение. Въпреки това самия град има своята уютна атмосфера и прекрасни паркове в централната част, както и красив централен площад с паметник на националния герой Манас. Въпреки, че не е мащабен като Ташкент и Астана, нито космополитен като Алмати, Бишкек има своя колорит, допълнен от усещането за добронамереност, спокойствие и уют в летните вечери, подсилено от разхождащите се младежи, държащи се за ръка. Централната част на града е компактна и може да я обиколите практически за ден. Изпъстрена с ресторанти и магазинчета за сувенири, тя е прекрасно място да набавите всичко необходимо, за да се завърнете като истински турист.

Езикът

 

Местният език е много близък до казахския, като практически двата езика не се различават. Ако владеете добре руски, няма да имате проблем да се разберете във всяка една точка от страната. Английският е популярен повече в Бишкек и сред представителите на туристическата индустрия.

Цените

Като цяло Киргизстан е евтина дестинация. Цените в ресторантите са с около 30% по-ниски от София, а на такситата с около 50%. В хотелите една стая варира между 50-80 долара в Бишкек и доста по-евтино в провинцията. Имайте предвид, че ако резервирате през сайтовете може да попаднете на доста високи цени.

Вкусна храна и заведения за всеки вкус

 

След многократните ми посещения на Астана и Ташкент, смятах, че няма с какво да ме изненада град като Бишкек. На пръв поглед е така, но ако сте упорити гурмани ще откриете прекрасни ресторанти и места, където си струва да седнете, за да усетите специфичната атмосфера и вкусната храна. Моето любимо място е ресторантчето Old Edgar, което се радва и на широка популярност в средите на немските експатове в града. Заведението е с добра кухня , хубава водка и бира, както и прекрасен бенд, свирещ различна музика. През лятото градината на заведението, което се намира в централния парк, допълнително допринася за лежерната атмосфера. Ако имате желание да посетите наистина тежък ресторант, то трябва да отидете в ресторант „Фрунзе”, в който интериорът е синергия между модерното и руския имперски стил. Кръстен е на един от съратниците на Ленин от Октомврийската революция и пълководец в Червената армия –Михаил Василиевич Фрунзе. Какви ли не абсурди може да види човек в Централна Азия – амалгама от местни обичаи, постсъветска носталгия и съвременен умерен мюсюлмански национализъм…

 

Една от най-популярните вериги заведения е „Нават”, в които се предлагат ястия от различни региони на Централна Азия. Тук може да се насладите на узбекски плов, казахски бешбармак, уйгурски лагман и киргизки национални ястия с много добро качество и добра хигиена. Решени в ориенталски премерен дизайн, ресторантите „Нават” са любимо място на средната класа в града, където по традиция похапва със семейството през уикенда.

Хората се дружелюбни, не са надменни и не са твърде пресметливи. В магазините се изписани цените и не е нужно да се пазарите, както в Узбекистан. Отношението към българите е от неутрално към положително, за България не се знае почти нищо, освен това, което върви по руските канали, а то не е много.
България няма посолство в Бишкек, като най-близкото е в Ташкент.

 

снимки: Ерлан Карипов, личен архив, Pixabay