Културният туризъм привлича все по-голям брой туристи. Според проучване на Европейската комисия:
Световната туристическа организация прогнозира че, през 2020 г. културният туризъм ще бъде водещият в света Навярно най-голямото предизвикателство в развитието на културния туризъм у нас е привличането на нестандартните хора, които избират този вид туризъм. Културният туризъм предполага туристически пътувания пряко свързани с културата, образованието и възпитанието на клиентите, които плащат повече, но и изискват повече. Тенденциите отдавна се улавят и в България - все повече се увеличават именно информираните, интелигентните, но и платежоспособните туристи, които пътуват предимно с цел опознаване на европейската и световната култура. И българите, които ги посрещат трябва да знаят, че колкото тези посетители са с по-изявени културни интереси, толкова са по-далеч от стереотипите на потребление в туризма. Това са туристи с по-високо образование, с по-изявени културни интереси и по-богата душевност, които пътуват все повече и търсят по-качествени и по-разнообразни услуги. Те са по-платежоспособни и се отличават като почитатели на нетрадиционните видове почивка и пътувания. Това определено ги ориентира към културния бизнес и хоби туризъм. Тези хора пътуват по-кратко, но по-често и тяхната интелигентност трудно може да бъде подведена с псевдоценности и фалшификати.
В този смисъл, държавата вече не може сама да развива и популяризира културния туризъм В изработването на цялостна национална стратегия за неговото развитие, промоциране и финансиране трябва да участват широк кръг учени, експерти и партньори от правителствения и неправителствения сектор. Културният туризъм е в основата на нашето национално самочувствие, но е и част от един печеливш световен бизнес, който продължаваме да подценяваме и като задължителна инвестиция в материалните и интелектуалните ресурси на страната. Защото проблемите на културния туризъм са известни и отдавна се обсъждат само на думи в публичното пространство:
Един от фатално подценяваните проблеми на туристическата информация в културния туризъм е и липсата на достатъчно инвестиции в промоцирането му. Други са вече във времето на глобалното общество визията, рекламата, пъблик рилейшънс, промотирането чрез новите информационни технологии в популяризирането на България като туристическа дестинация, която предлага уникален културен туризъм. Къде е България във времето на Интернет - в други по бързина и ефективност изобщо комуникации в света на туризма? Според статистиката, сред най-посещаваните и най-големи, съответно и най-печеливши, са онези сайтове, които предлагат на туристите с културни потребности on-line резервации, информация за екскурзии, за ваканции с нетрадиционни маршрути... В средата на април завърши четвъртото издание на борсата “Културен туризъм 2007” във Велико Търново, създадена по инициатива на община Велико Търново и Българската хотелиерска и ресторантьорска асоциация преди пет години. Още тогава, много преди да има реални практики на публично-частното партньорство, тази инициатива доказа печелившия му формат в областта на културния туризъм. Това е едно конкретно доказателство, за това как
общините могат да печелят, когато работят заедно с неправителствения сектор и залагат на нестандартните подходи към развитието на културния туризъм
Наскоро приключи кръглата маса на асоциация “Еврорегион Данубиус” на тема “Паметниците на християнското наследство в Еврорегион Русе-Гюргево” в рамките на проекта “Създаване и промоция на трансграничен културен маршрут”. Това е интересна промоция на средновековния манастирски комплекс при с. Иваново и скалния манастир “Св. Димитър Басарбовски” през православните храмове на Русе и Гюргево до манастира в с. Комана. Ето още два показателни примера, че културният туризъм изисква много работа, инвестиции и професионално промоциране, за да превърне красивите желания, облечени в многословие, в реален туристически продукт, от който България може да печели всеки ден.
