Лечение за всеки пациент с рак на гърдата е специфично

Определянето на правилната терапевтична тактика се извършва от онколога на базата на информирано решение, обвързано с познаването на редица прогностични и предиктивни фактори, свързани със заболяването. Това сподели д-р Росица Кръстева от отделение „Медицинска онкология” към МБАЛ „Сердика”, София, по време на семинар, организиран от „Рош България за определяне на избора на лечение при рак на гърдата. Всеки конкретен случай се оценява индивидуално на базата на важни показатели и информация за определени специфични рецептори, които помагат на онколога да предвиди ползите от различните видове лечение, кои от тях ще имат оптимален резултат, кои биха имали най-висока терапевтична ефективност и оптимизирано съотношението полза/риск за пациента.

Според д-р Кръстева концепцията за персонализиране на здравните грижи има потенциал да направи здравеопазването по-добро, по-безопасно и икономически по-изгодно. Персонализираната медицина се основава на наблюдението, че пациенти с еднаква диагноза реагират на едно и също лечение по различен начин. Един лекарствен продукт може да бъде много ефективен за даден пациент, но може да не покаже желан резултат, когато се дава на друг пациент със същата диагноза. Затова качествената диагностика е изключително важна, тъй като е свързана с идентифициране и селектиране на пациенти, които ще отговорят най-добре на определен тип терапия и при които целенасоченото лечение ще даде най-ефективен резултат.

Д-р Кръстева се фокусира по-конкретно върху различните видове рак на гърдата и техните специфики (например стадии на заболяването, рецепторен статус на раковите клетки към хормоните естроген, прогестерон и към рецептора HER2), които определят различното им лечение. За да се установи подходящият пациент за даден вид терапия (хормонална, химиотерапия, таргетна терапия), е необходимо да се проведат специфични изследвания от патолози, специализирани в областта на морфологичната и патологоанатомична диагностика

Патологът д-р Савелина Поповска от УМБАЛ „Георги Странски" – Плевен каза, че придружаващата имунохистохимична и молекулярна диагностика е ключов фактор за приложение на новите персонализирани терапии за лечение на рака. Диагностика на трите тъканно-базирани биомаркера – естроген, прогестерон и HER2 рецептор, понастоящем се извършва от патолози в специализирани патологични лаборатории към всяка болница, в която има хирургия с предвидена дейност по клинична пътека № 179 „Оперативно лечение на онкологично заболяване на гърдата“.

Съгласно предвидената дейност по тази клинична пътека окончателната диагноза се поставя след задължително хистологично изследване и патоморфологична диагноза с определяне на степен на малигненост и стадий на тумора по TNM класификация, определяне на естрогенните, прогестеронови рецептори и HER 2 свръхекспресията, доказана и изследвана от клинични патолози върху биопсичен или траен хистологичен препарат.

Понастоящем HER2 статусът се изследва с методите на имунохистохимия (белтъчният продукт на гена) и ин-ситу хибридизационни методи, изследвайки самия ген.

Отново беше подчертана ролята на мултидисциплинарния подход. Лабораториите, извършващи изследвания на HER2, както и хирурзите, патолозите, онколозите, участващи в осигуряване на материала за извършване на изследването, интерпретиране на резултатите и клиничната дейност, следва да положат всички усилия да спазват правилата на съществуващите стандарти и ръководства, за да гарантират точно изпълнение и тълкуване на молекулярните предиктивни и прогностични изследвания.

 

Новата биомаркерна диагностика е предпоставка за високо качество на персонализираната грижа, но и предизвикателство към платците на здравни грижи. Като съотношение на разходите за здравеопазване в световен мащаб, 2% от тях се падат на инвитро диагностика, а повлияват 60% от случаите, при които се вземат критични решения относно лечението на пациентите. Адекватното регулиране и финансиране на тази високоспециализирана дейност би била от полза за всички звена в здравната система.

 

Facebook comments