Собствениците на фирма “Диел”, семейство Главинови са скиори. Съчетавайки полезното с приятното те започват първо любителски да правят спортни дрехи, а по-късно това става основния бизнес на фамилията. Винаги в курса на тенденциите и технологиите фирмата се утвърждава като водеща в този сектор у нас и в чужбина. За това как се устоява на свободния конкурентен пазар, разговарях с Илко Илков, търговски директор на “Диел”.
Г-н Илков, какъв е профилът на вашия клиент? - Българските клиенти на “Диел” са скиори. Произвеждаме престижни, елитни облекла, чиято цена е по-висока. Имаме и чисто спортни линии, които са по-масови, с добри показатели и на достъпна цена. Нашият външен клиент е многопрофилен. Географските дестинации на продажбите се различават и като социален статус, и като култура - Стокхолм, Женева, Истанбул. Вкусовете са различни, националната психология и естетика също. Разбира се, може да се говори за един общоевропейски профил. Хората търсят облекло с европейски дух, естетика и силует, което да бъде здраво, технологично и на достъпна цена. Именно в този сегмент от пазара ние търсим нашия клиент и партньор.
Помага или пречи конкуренцията? - Всяка конкуренция би трябвало да помага за израстването. Боя се, че конкуренцията в българското облекло и текстил, както и в други наши икономически, политически и културни отрасли, не носи класическите белези на истинската европейска, професионална конкуренция. Има известни деформации и неприятни моменти. Все пак тя е един интелектуален, производствен тласък на човешките усилия за усъвършенстване. “Диел” се мери със световната десятка в бранша и не им отстъпваме по нищо. Спортистите са много доволни от облеклата, които произвеждаме и това е гордост за нас.
Фирма “Диел” е създадена 1992 г. Изцяло българска, семейна фирма. Специализирана е в производството на високотехнологични зимни, спортни облекла. 73 % от скиорите в България носят нейните екипи. “Диел” продава в над 30 страни на четири континента. Участва на най-престижните световни изложения в Мюнхен, Москва, Монреал. Фирмата има широк набор от награди: “Златна мартеница”- за най-добър български производител, наградата на Българската стопанска камара за най-ефективна експортна ориентация, на международния олимпийски комитет и др.
Какъв ценови сегмент търси българина в момента? - Отговорът се обуславя от икономическия и финансов стандарт на българина, който е твърде скромен. Ако ние продаваме добре в България и по света, то е главно благодарение на доброто съотношение между качество и цена. Това е определящо за клиента. Радваме се, че нашите облекла се носят в България. Това говори не само за тях като качество, но и че са по джоба на средния българин, който обича спорта.
Има ли добър имидж българското производство в България? - Българското облекло има добро име на нашия пазар. Не искам да обидя някои държави, но е известно, че се продават дрехи, които се изпират два-три пъти и от дрехата остава просто спомен. Затова българските потребителите питат за произхода на стоката. Това говори добре за нашите производители. Има редица родни фирми, които преодоляват много трудности. Те правят много добър продукт, който се отличава с изчистена линия и се предлага на прилични цени. Уважавам тези производители, които се справят в едни трудни условия и преодоляват редица пречки от всякакъв характер.
Как се приема родната продукция в чужбина? - Българската стока трудно пробива в чужбина, защото България е малка страна. Ние нямаме адекватна експортна политика, подкрепена ефективно от държавата. Нямаме онзи общоевропейски имидж, който заслужаваме за своя талант. Българското облекло и текстил загуби в последните години част от своята мощ и пробивност. Въпреки това успя да запази добрите си текстилни инженери и дизайнери, които преминават от поколение в поколение. Много наши фирми работят за големи европейски вериги, като ги зареждат с облекло и текстил. Българската асоциация за облекло и текстил (БАПИОТ) организира балканското изложение BGATE трета година. С всяко издание то удвоява своите участници от страната и света. Това говори за признание на родния текстил. Асоциацията рязко пробива на международните пазари, което е един положителен отговор на този въпрос. Мисля, че все повече български фирми ще работят на високо европейско ниво за водещи европейски марки.
От каква държавна подкрепа се нуждае бранша? - Много може да се направи. Държавата е длъжник на българската икономика и бизнес, и в частност на облеклото и текстила. Този бранш е втори в експортната листа на страната след туризма. В сектора работят около 300 хиляди души. Това е един социално значим и чувствителен сектор. Трябва да се въведат редица преференции. На браншовите организации трябва да се дадат истински права. Те да управляват своя сектор, да поемат отговорността за него, а не чрез редица бюрократични процедури да се сблъскват с една незаинтересована администрация. Българските митници могат по-ефективно да защитят родните марки, като не допускат внос на продукция с далекоизточен произход. За цялата верига - инвестиции, производство, преференции, експортна ориентация - държавата може да направи още много. За това трябват воля и средства, и съвместна работа с професионалистите в бранша.
Кои са проблемите в производство на облекло в България? - Преди всичко в липсата на модерен машинен парк. Малко фирми имат възможността да внасят модерни и конкурентни машини. На второ място е организацията на труда, която в някои фирми и шивашки предприятия е изостанала с десетилетия. На трето място е маркетингът. Да имаш добър продукт е едно, а да успееш да го продадеш и да го наложиш в Европа - друго. В условията на яростна и не винаги лоялна конкуренция, продажбата означава умение, професионализъм, обич към производството, битка, гъвкавост. По-лесно се пробива, по-трудно се устоява на международните пазари. На много наши фирми им липсва маркетингова стратегия и специалисти с познания за бранша.
Трудно ли е да се произвежда облекло в България? - Да, дори за някои фирми това е жив героизъм. Широката общественост трябва да знае, че трудно се създава интелектуален продукт в областта на облеклото и текстила. Нужни са много информация и любов към дрехата и клиента. Трудно се организира производство и се мотивира колектив. Заплатите в бранша не са достатъчни, както всички средни заплати в България. Продажбата на продукти в търговската мрежа се затруднява, защото много фирми не могат да имат свои търговски обекти. Наемите са високи. Държавата не помага достатъчно. Пробивът на международните пазари не е лека работа и изисква разбиране, средства, ефективни екипи.
