Лозаро-винарският сектор на България започна подготовката си за членство в Европейския съюз през есента на 1999 г., когато беше приет нов Закон за виното и спиртните напитки, изцяло хармонизиран с Европейското законодателство. Това е един модерен закон, чиято цел бе да създаде и въведе система от икономически, социални и юридически мерки за възстановяване и развитие на лозарството и винопроизводството и превръщането му във водещ селскостопански отрасъл. Неговата мисия е да стимулира производството на качествени вина и регионални вина чрез ефективно използване на природните ресурси и прилагане на нови технологии. До 2003 г. бяха приети и всички други нормативни документи, свързани с прилагането на Закона за виното и спиртните напитки.
Българските винопроизводители имаха 5 години, в които да се подготвят за реалното членство в Европeйския съюз Това бяха и продължават да бъдат трудни и проблемни години. Проблемите дойдоха най-вече от недоброто състояние на лозарството. В резултат на проведената през 90-те години поземлена реформа собствеността върху лозовите насаждения е силно разпокъсана - над 70 % се стопанисват от физически лица, което води до редица затруднения при отглеждането, отчитането и контрола върху качеството на гроздето. Българските винарни не разполагаха със собствени лозя и това силно затрудняваше тяхната дейност. Процесът на връщане на собствеността на земята беше последван от (особено през последните четири години) тенденция за окрупняване на лозовите насаждения - главно чрез арендуване или покупка на земя.
Производители на вино започнаха все по активно да инвестират в отглеждането на собствени лозови масиви Почти всички водещи винарски фирми вече разполагат със собствени или взети под аренда лозови насаждения. Вложените финансови средства и труд си заслужаваха усилията и очакваме да дадат положителни резултати в следващите години. Тази предварителна подготовка в сектора беше много полезна и направи нашите производители по-подготвени за членството им в Европейския съюз.
Годините, предшестващи влизането ни в Европейския съюз бяха изключително трудни за винопроизводителите. Освен с проблемите на винопроизводството и реализацията на продукцията, трябваше да положат максимални усилия и да направят големи инвестиции за създаване и развитие на собствената суровинна база от винени лозя
След влизането на страната в ЕС очакваме строго спазване и прилагане на всички изисквания на европейското и национално законодателство не само при предлагане на български вина на общия европейски пазар, но и на вътрешния български пазар. Българските производители ще продължат да инвестират в обновяването на лозарския потенциал чрез изкореняване и пресаждане или чрез мерките за преструктуриране и конверсия на лозарския потенциал.
Милена Иванова
Търговски представител за Германия на изба “Едоардо Миролио”
Висококачественото българско вино е една брилиятна визитна картичка на България и ще допринесе за подобряване на имиджа на страната ни в Европа. Да се стъпи на пренаситения с продукция от Франция, Италия, Испания, Австралия и Чили европейски пазар е мнго трудно - дори и най-доброто вино се нуждае от екслузивен маркетинг, подходяща реклама и положителна оценка от именити европейски сомелиери. Типичните български сортове като Мавруд, Гъмза и Широка мелнишка лоза се харесват с уникалния си вкус на взискателните потребители, но от производителите се очаква приложение на една цялостна концепция за успешен износ - от изработката на етикети от световно ниво до 100 процента надежден транспорт на своята продукция на пазарите на ЕС. И най-вече поддържане на високото качеството на продукцията, което да допринесе за създаването на мрежа от постоянни клиенти.
Усилията им ще бъдат насочени към възвръщане на позагубените позиции на българските вина на пазарите на старите страни-членки на ЕС. Българските производители са добре запознати с изискванията на ЕС и приемат членството в Европейския съюз с реалистични очаквания, без излишен оптимизъм, но и без притеснения.
ЕС предлага на българските винопроизводители едновременно безкрайните перспективи на един отворен пазар и рисковете на свободната конкуренция
В този смисъл на производителите ще им бъде и по-лесно, и доста по-трудно. Независимо от добрата познаваемост, с която се ползват
българските вина, ще трябва да се борят ежедневно за добрия имидж на постоянното качество за добрия имидж на предпочитания произход, за отличния вкус, за предлагането на продукт, който създава нови вкусове, а не имитира вече познати за европейския потребител такива. Българските вина ще се появят в равностойна пазарна конкуренция със вината на Франция, Италия, Испания, Португалия, което е безспорно предимство, но разбира се едновременно с това и трудна търговска стратегия. Тяхната най-важна задача в следващи години е от новите лозя да произведат ново вино, различно от досегашния имидж на българските вина. Ще се залага не толкова на количеството, а на ново и постоянно качество и автентичност на българското вино.
Първата година от членството ни в ЕС съвпада и с преговорите по извършване на реформа в лозаро-винарския сектор Българските производители са добре запознати с дискусията за реформи в лозаро-винарския сектор дори през месец юли изразиха своето становище по реформата. Не са притеснени от предлаганите промени, защото за разлика от другите лозаро-винарски страни, последните години в България нямаше излишък от винено грозде и вино, а имаше недостиг на грозде и вино. Ние отдавна сме подготвени по прилагането на мерките, свързани с лозарския потенциал - забраната за ново засаждане, политиката на преструктуриране и конверсия на лозарския потенциал, премиите за трайно изоставяне на винени лозя.
Важно е да се подготви мярката - преструктуриране на лозарския потенциал Приемаме също предложенията за отпадането на някои пазарни мерки като задължителна дестилация, пренасочване на средствата към един национален пакет от мерки за подпомагане на сектора. Подкрепяме и измененията на регулаторните мерки, свързани с енологичните практики и най-вече с означавнето и търговското представяне на виното в съответствие с изискванията на световната търговска организация. Не сме съгласни с предложението за забрана на захарозата при подсилване на гроздовата мъст, което се разрешава при неблагоприятни природно-климатични условия. По този въпрос българската позиция съвпада с тази на други винарски страни. Можем да кажем, че не изпитваме притеснения от предлаганата от Европейската комисия реформа в лозаро-винарския сектор и бихме подкрепили редица предложения, свързани с повишаване на конкурентоспособността на европейските вина на световните пазари.
