Masaаllah komsu!*

Masaаllah komsu!*

Честно казано, за пореден път се замислям върху великата теза, че ние, българите сме много гостоприемни и лъчезарни. Че сме открит народ и домът ни е винаги отворен. И все повече се убеждавам, че това не е вярно, особено след последното ми пътуване в Турция, в безкрайно слънчевия курорт Кушадасъ. Почти не мога да си обясня как само за 30 години това малко рибарско селище се е превърнало в изключително модерен и атрактивен курорт с над 400 невероятни хотели и много забавления. В същото време центърът на града е запазил духа на Ориента с малките дюкяни, тесни улички, пъстрота, която замайва погледа, музика и много злато. Няма как да сбъркаш, че си точно в Турция. И както вървиш по улицата те спират продавачи и те канят да влезеш в магазина им. А не дай боже да се загледаш в нещо, ясно е че няма да се измъкнеш лесно. Веднага разбират, че сме славяни. Но нито един път не улучиха от раз откъде сме - все казваха Сърбия, Русия, а когато разбираха, че сме българи видимо се оживяваха. Попитах един - "защо?", а той отговори - "ами как - ние сме комшии, а комшията е най-добрият приятел".


Останах впечатлена, че всички говорят английски и то много добре - няма значение, дали са деца на 12 години, които ти доставят удоволствие да ги гледаш в ролята на търговеца в магазина или са хора на 50 - 60 години. Разбира се повечето търговци или сервитьори са младежи между 30 и 40 години. Задължително ти предлагат прословутия apple teа (горещ ябълков чай).

Не отказвайте, дори и да сте сигурни, че нищо няма да купите - ще ги обидите. За много от тях удоволствието да говорят с българи крие някакви сантименти, приятели, спомени. Бях свидетел как една българска двойка на средна възраст се тросна на младеж, който настоятелно ги покани да влязат в магазина му. Що за демонстрация на простащина бе, българи?! Канят те, а ти с рогата напред... Много ме хвана срам.

Невероятно удоволствие ми достави шоуто в един килимарски магазин. Баш шефът ни спря сам и каза, че няма да ни пусне, докато не пием по едно "кааве" с него - не можем да му разваляме традицията. Съвсем направо му казах, че няма да купуваме килими... Е, пихме, похортувахме. Оказа се, че повечето от хората с дюкяни, докато e сезонът, работят в курорта, после 6 месеца живеят в Германия или Австрия. Попитах го как върви бизнеса с килимите - не се оплака. Всеки понеделник на пристанището акостира презокеански лайнер предимно с английски и американски туристи, които буквално овършават магазините. Именно те са "плячката" за търговците. Всъщност англичаните са изкупили и масово апартаменти и къщи, но от началото на годината правителството е забранило продажбата на терени на чужденци.


След кафето от възпитание трябваше да влезем в покоите на килимите. Главата ми се замая. И като се започна едно разстилане и носене на килими, все едно, че бях дъщерята на султана. Чак неудобно ми стана, не искахме да купуваме. Цените започваха от 800 евро ("като за нас" - това винаги се казва) за парче от метър на метър и стигаха до много хиляди...Не схванах защо беше цялото това омайване...докато накрая съвсем между другото ми показа тава с пръстени. И веднага надяна на пръста ми (като че ли правен точно за моя размер), пръстен със зелени смарагди и бели сапфири. Нямаше как да не се възхитим. От първоначална цена 300 евро накрая стигна до 80 евро...

Всъщност там ако не се пазарите им ставате безинтересни. Това е част от търговията. В крайна сметка не купих пръстена. Но се разделихме като приятели от години. Нали сме komsu.
Не знам как го правят, но на турците им идва отвътре да са усмихнати и винаги с добро настроение. Не просто, защото работата им го изисква. Не видях нито един сервитьор, камериер или пиколо в хотела, които да не бяха със запечатани искрени усмивки. Как го правят, та не се чувстват прецакани от това, че получават малко пари, защото наистина е така! А са на крака от зори до мрак.
И се замислих, че може би хората у нас, които работят в туристическия сектор трябва да идат задължително поне веднъж в Турция и после да говорим за прословутото ни българско гостоприемство.

Masaаllah komsu!*- от турски- Браво, съседе!

Facebook коментари