Всичко започна през 1991 г. с една стара шевна машина „Гритцнер” и с хобито на съпруга ми Георги. С една малка група от хора, които ни повярваха и до днес са част от екипа ни, започнахме да създаваме нашите първи детски модели. Вече 18 години по-късно фирменият ни етикет със запазена марка „Джони” е символ за качество и традиция в производството на детско и юношеско горно облекло на територията на страната ни. С приемането на България в Европейското семейство, гледайки напред и нагоре, и стараейки се да подобряваме условията и качеството на производство на нашите изделия, от началото на годината се помещаваме в наша, собствена производствена сграда, в Северната индустриална зона на Габрово. Имаме територия от 2500 м2 и разгъната застроена площ от 1850 м2. В унисон с европейските директиви сградата е паспорторизирана, оборудвана и обзаведена в синхрон с европейските стандарти за висококачествено строителство.
Направеното от нас ни даваше самочувствие. Но присъединяването към ЕС ни донесе само негативи. За никого не е тайна, че последните няколко години са трудни за малкия и среден бизнес. Не съм обнадеждена за развитието на бранша Напротив, според мен, НЯМА РАЗВИТИЕ - има ЗАСТОЙ. Осезаемото свиване на вътрешния пазар ни подтиква да се ориентираме все повече към клиенти от Европа. Повишаването на стандарта, който се налага в момента, отдръпва европейските партньорите, които оценяваха България като държава с „евтина работна ръка”. Конкуренцията от Китай, Индия, Виетнам, Пакистан иззема позициите ни в бранша. Вече не сме конкурентоспособни в текстилната промишленост. Безконтролният внос на изделия от тези страни спъва нашето производство. Така фирми като нашата, които са работили изцяло за вътрешен пазар, губят позициите си заради евтините и не дотам качествени изделия, които заляха пазара. Малкият и среден бизнес в момента категорично се унищожава. Пример ще дам с лесния внос на лошо качествени стоки и трудния износ заради мита и други проблеми с държави като Русия. Липсата на работна ръка също е един от проблемите за развитието на нашето предприятие. Фирмата ни е поддържала среден ценови сегмент, но това вече не е достатъчно, за да запазим позициите си на вътрешен пазар в бранша. Независимо усилията, които полага фирмата ни в България, аз не виждам посока за развитие.
