Общо 354 664 българи се лекуват от заболявания на щитовидната жлеза през 2025 г., показват данни на IQVIA, представени по време на пресконференция на тема „Хранене и щитовидна жлеза - митове, рискове и правилни решения“. Събитието беше организирано по повод Международната седмица за осведоменост относно заболяванията на щитовидната жлеза. Данните сочат ръст от над 20 000 пациенти спрямо предходната година, като жените остават най-засегнатата група.
В дискусията участваха проф. д-р Русанка Ковачева, председател на Българското сдружение тиреоидея и паратиреоидея, доц. д-р Александър Шинков, председател на Българското дружество по ендокринология, и шеф Никола Симеонов. Модератор беше журналистът Ина Георгиева, а инициативата се проведе с подкрепата на Merck България.
По време на събитието беше съобщено, че приблизително 302 000 души у нас се лекуват от хипотиреоидизъм, а около 52 000 - от хипертиреоидизъм. Това представлява около 5,5% от населението на страната. Според експертите реалният брой на засегнатите вероятно е по-висок, тъй като значителна част от тиреоидните нарушения остават недиагностицирани.
„Много хора живеят години наред със симптоми като умора, косопад, тревожност, проблеми със съня, качване на тегло или сърцебиене и ги обясняват със стрес и преумора. Именно това често забавя диагнозата“, коментира проф. д-р Русанка Ковачева.
Фокусът на тазгодишната международна кампания е връзката между храненето и функцията на щитовидната жлеза. Специалистите подчертаха, че храненето не може да излекува тиреоидните заболявания, но правилният хранителен режим може да подпомогне контрола на заболяването и качеството на живот.
„В интернет има огромно количество противоречива информация - от крайни безглутенови режими до опасни съвети за високи дози йод и селен. Реалността е, че повече не винаги означава по-добре“, заяви доц. д-р Александър Шинков.
По думите му йодът остава ключов за функцията на щитовидната жлеза, но прекомерният прием може да бъде рисков, особено при хора с автоимунни тиреоидни заболявания.
Експертите обърнаха внимание и на променящите се хранителни навици в Европа. Според данни на WHO Europe все по-голяма част от солта в съвременното хранене идва от преработени храни, в които често не се използва йодирана сол. В същото време расте употребата на растителни алтернативи на млечните продукти, които често съдържат ниски количества йод, ако не са допълнително обогатени.
„Посланието днес не е ‘повече йод’, а баланс и информираност. По-малко сол, но йодирана сол - това остава най-разумният подход“, посочи доц. Шинков.
По време на дискусията беше поставен акцент и върху значението на щитовидната жлеза при планиране и по време на бременност. Специалистите предупредиха, че недиагностицираните тиреоидни нарушения могат да бъдат свързани с репродуктивни проблеми и усложнения за майката и плода.
Експертите препоръчват жените с фамилна обремененост, автоимунни заболявания, проблеми със зачеването или симптоми като хронична умора и промени в теглото да обсъдят с лекар необходимостта от изследване на TSH и тиреоидна функция още преди бременност.
Сред акцентите в дискусията беше и влиянието на социалните мрежи и дезинформацията върху пациентите. Специалистите предупредиха, че все повече хора се доверяват на крайни диети, детокс режими и внушения срещу медикаментозното лечение, което може да забави поставянето на точна диагноза и навременно лечение.
Практическата част на събитието беше водена от шеф Никола Симеонов, който представи примерни балансирани менюта и подчерта, че храненето не трябва да се превръща в система от забрани.
„За щитовидната жлеза не търсим ‘суперхрана’, а предвидими източници на ключови хранителни вещества – най-вече йод, селен, желязо, витамин D и B12“, посочи той.
Международната седмица за осведоменост относно заболяванията на щитовидната жлеза през 2026 г. преминава под мотото „Thyroid and Nutrition“ и поставя фокус върху ролята на храненето, профилактиката и информирания избор, както и върху опасностите от дезинформацията онлайн.
