fbpx Поведение на българските потребители | твоят Бизнес - списание за предприемчивите българи

Поведение на българските потребители

етикети

Индексът отчита направените през годината покупки, в какъв дял от населението са съсредоточени, какви са намеренията за бъдещи покупки, каква е тежестта на отделните подоходни групи, какви са оценките на населението за икономическото развитие на страната и финансовото състояние на домакинствата.
Индексът на потребителско поведение откроява следните няколко важни акцента от финансовия и икономически живот на домакинствата в страната:

  1. Налице е нарастване на покупателната способност, но нейните темпове са бавни и не успяват да се отразят върху субективните оценки на българите.
  2. Обективното нарастване на покупателната способност (доходи, реализирани покупки) изпреварва субективните оценки за икономическия статус и поведение (оценка за развитието на страната, оценки за финансовото състояние на домакинствата и пр.)

Българите бавно и трудно отчитат икономическия напредък, тъй като изходната точка е ниска, а темповете на растеж не чак толкова бързи.
Макар реалното потребление и доходи в София да надвишават значително направените покупки
и заплащането в другите градове на страната
и селата, в своите оценки столичани не са по-
удовлетворени и не оценяват по-високо своето материално положение

Макар и със сравнително бавни темпове, последните пет години бележат непрекъснато увеличение на доходите
Тенденцията на промяна на доходите води до стъпаловидно нарастване - повишение в дела на над средните за страната доходи и намаление в ниските доходни групи. В групата с критично ниски доходи (под 50 лв. на човек от домакинството) остават безработните, голяма част от които са с ниско образование, трайно невключени в пазара на труда, ромите.

Притежания на домакинствата и покупки на черна и бяла техника
Започналата през последните 2-3 години тенденция, на “отваряне на пазара” на бяла и черна техника и уреди за дома, бележи ръст и през 2005 г. Докато през 2004 г. 29 % от пълнолетните българи са реализирали по-големи покупки, през 2005 г. техният дял е вече 34 %. Освен от нарастналите покупателни възможности на населението, тази тенденция се благоприятства и от непрекъснато увеличаващите се възможности за кредитиране, покупки на лизинг и не на последно място от развитие на технологиите, което позволява значително поевтиняване на тези стоки. Най-честите покупки на стоки и услуги през последните две години са в полза на телевизията - сумарно за 2004-2005 г.
14 % от българите са закупили телевизор, а 11 % са се сдобили с кабелна телевизия. Така вече почти във всяко домакинство има телевизор (93 %), а във всяко второ домакинство (56 %) кабелна телевизия. Не случайно телевизията е едно от водещите занимания в свободното време.


Натиснете върху графиката за да я видите по-голяма

Мобилните телефони от предмет на лукса, днес вече са масов атрибут-
всеки втори българин е с мобилен телефон
с което България се приближава до страните от Западна Европа. Други два уреда, които са в челото на класацията по честота на покупки, са DVD плейъри и компютри, а заедно с тях и домашният интернет.
През последните две години тези уреди бързо увеличават своя брой, като достигат съответно до 16 % и 20 % от домакинствата, а домашен интернет към момента имат 13 %.
Все по-голяма популярност придобиват и уреди,
които облекчават домакинството и отварят повече възможности за свободно време на съвременната домакиня - автоматична пералня, микровълнова печка и макар и по-слабо миялна машина. По-широко е проникването на първите две - през последните две години перални и микровълнови печки са закупили съответно 8 % и 9 % от домакинствата.

Натиснете върху графиката за да я видите по-голяма

Особено актуални са и инвестициите в топлоизолация - през последните две години около 7 % от домакинствата са подменили своята дограма, а общо 15 % имат алуминиеви или PVC прозорци.
Раздвижване се забелязва и на пазара на леки автомобили
кола (макар и втора употреба) през 2005 г. са закупили 5 % от българите, а средната възраст на колите у нас е паднала от 15 години и 8 месеца на 13 години и 10 месеца през 2005 г.
Въпреки големите скокове на пазара на недвижими имоти, търсенето на жилища не намалява - покупки на жилище през последните две години са реализирали 2 % от пълнолетните българи, а намерения за бъдещи покупки заявяват 3 %. В категорията без собствено жилище попадат предимно млади, високообразовани и високодоходни групи. Това до голяма степен се дължи както на по-високата им мобилност, така и на трудното акумулиране на средства необходими за такава мащабна покупка. Въпреки нарастващото предлагане на ипотечни кредити, за голяма част от младите хора покупката на жилище остава непосилна (трудността е в осигуряване на разликата между пазарната цена и частта, която банката е склонна да отпусне).
Освен реализираните разходи, добър индикатор за икономическата стабилност са и плановете за бъдещи покупки. Тук отново се регистрира лек ръст - ако за 2005 г. 36 % са планирали по-голяма покупка, за 2006 г. такива планове имат 38 % от пълнолетните българи. Съвсем естествено това са икономически най-активните групи от населението - младите, жителите на градовете, хората с доход над 100-150 лв. на човек от домакинството.

Като най-търсени през следващата година се очертават колите втора употреба (9 %), мобилните телефони (6 %), климатиците (6 %), домашните компютри (5 %), микровълновите печки (5 %), алуминиевата дограма (5 %) и DVD плейърите (4 %).
Проучването е предоставено от Алфа Рисърч -
www.aresearch.org