В медийното пространство през последните месеци имаше вълна от коментари и апокалиптични сценарии, насочени към българските ученици и учители във връзка с резултатите от програмата за международно оценяване на учениците PISA, разработена от от Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР). Екипът на приложна академия за образование „Синдео“ прави анализ на публичните резултати от изследването, който дава един по-различен поглед. Според тях резултатите не трябва да бъдат приемани като черна статистика, а като ценен източник на информация за състоянието на българското образование, на база на който да бъде подобрена неговата ефективност и качество.
От публичните данни може да се види, че средният резултат на учениците в България е по-нисък от този на държавите, които са част от Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) и в трите оценявани области – математика, четене и природни науки, но той не е драстично изменян в годините назад. Напротив, и в трите оценявани области България има по-малка разлика в средния успех през годините, отколкото много европейски държави, при които ясно личи, че средният резултат от 2018 до 2022 година е много по-драстичен, а това само по себе си говори за по-сериозен образователен катарзис в политиките на страните.
„Прави впечатление, че разликата в средния резултат по математика за 2018 година, сравнен с този от 2022 година е 19 точки. За сравнение обаче, разликата в средния резултат по математика за 2018 година с този от 2022 година в Германия например, е цели 25 точки. Това води до извода, че българските ученици не са понижили толкова драстично математическата си грамотност, колкото връстниците си в Германия. Друг пример показва също, че математическата грамотност на българските ученици от 2015 и 2018 година е с едва 5 точки разлика в полза на 2015 година, а за Швейцария същият показател е с 6 точки разлика. Тук отново българските ученици показват по-малък спад в средния резултат, отколкото връстниците им в Швейцария“, коментира Ангел Георгиев – учител и основател на приложна академия за образование „Синдео“.
Поглед към четивната грамотност на 15-годишните ученици по света и у нас, като забелязва, че според публичните данни средният успех на българчетата през 2018 година е 420, а през 2022 година е 404, като разликата е с 16 точки. За същия период, средният успех при четивната грамотност на учениците в Полша например, е с разлика от 23 точки. Това показва, че четивната грамотност сред 15-годишните в Полша е спаднала повече от тази на връстниците им в България.