Нов индекс измерва съответствието между приема в професионалните гимназии и реалното търсене на квалификации на пазара на труда, представен от Института за пазарна икономика.
През 2025 г. ново изследване показва, че едва 52,8 точки от 100 възможни достига Индексът на съответствие между професионалното образование и структурата на икономиката в България. Това означава, че при приблизително половината от учениците, обучавани в професионални гимназии, няма реално пазарно търсене за техните квалификации.
Изследването анализира до каква степен образователната система успява да отговори на нуждите на бизнеса и дали подготвя кадри за актуалните сектори в икономиката. Индексът отчита съотношението между планирания прием по професионални специалности и реалната заетост на хора с придобита професионална квалификация (ППК) в различни отрасли. Стойност от 100 би означавала пълно съвпадение между образователната структура и нуждите на пазара.
ИКТ секторът изкривява баланса
Спадът на индекса в последните години се дължи основно на разширения прием в ИКТ специалности, които все още не намират пълно отражение в заетостта. Въпреки това анализаторите отбелязват, че този процес не е непременно негативен, тъй като отразява стратегическа трансформация към сектори с бъдеще и висока добавена стойност.
Независимо от това, значителен дял от приема продължава да бъде в остарели или нискоефективни специалности – включително селскостопански и такива с ниски разходи за обучение, като хотелиерство и ресторантьорство.
Изследването показва големи регионални различия. Добрич (64,9 т.), Ямбол (62,0 т.) и Силистра (60,2 т.) са сред най-добре представилите се области, благодарение на доброто съответствие между професионалното образование и търсените кадри в селското стопанство и туризма.
На обратния полюс са Кюстендил (32,9 т.), Видин (33,7 т.) и Кърджали (34,5 т.), където голяма част от приема е насочен към неподходящи за местната икономика специалности. София се нарежда със сравнително висок резултат от 56,8 т., благодарение на съответствие в ИКТ, транспорт и отчасти – преработваща промишленост.
Необходимост от реформи
Според авторите на анализа, професионалното образование у нас често приоритизира запълването на паралелки, а не реалната връзка с нуждите на пазара. Изследването предлага няколко посоки за реформа:
- По-широко отраслово образование, с акцент върху общи умения вместо тясна специализация.
- Развитие на дуалното обучение, чрез реална работа още в гимназията.
- Информирано професионално ориентиране, за да се избира специалност според търсенето.
- Гъвкави пътища за трансфер между специалности при промяна на пазарните условия.
- Подобряване на трудовата мобилност, за да се намалят регионалните дисбаланси.
