В тази статия, публикувана за пръв път през 1998г., Джон Хамънд, Ралф Кени и Хауърд Райфа разглеждат осем психологически капана, които могат да повлияят върху начина на вземане на решение в бизнеса. Капанът на закотвянето ни кара да придадем по-голяма тежест на първоначалната информация, която получаваме. Капанът на статуквото ни кара да се придържаме към настоящата ситуация - даже когато съществуват и по-добри алтернативи. Капанът на невъзстановимата цена ни кара да увековечаваме грешки от миналото. Капанът на потвърждаващите се доказателства ни кара да търсим информация, утвърждаваща статуквото, и да пренебрегнем противоречащата информация. Капанът на прекаленото доверие ни кара да надценим точността на нашата прогноза. Капанът на предпазливостта ни кара да бъдем прекалено внимателни, когато оценяваме непроверени събития. И капанът на спомените ни кара да придадем прекалена тежест на скорошни драматични събития. Най-добрият начин да избегнем тези капани е бдителността - предупреждението и вземането на предварителни мерки.
Мениджърите обаче могат да предприемат някои прости стъпки, за да защитят себе си и своите организации от грешки
Преди да се реши какъв ще бъде курсът на действие, благоразумните мениджъри оценяват ситуацията, пред която са изправени. За жалост някои мениджъри са прекалено предпазливи - предприемат внимателни стъпки, за да избегнат нежелани последствия. Други са прекалено самоуверени - подценяват възможните резултати. Трети са прекалено впечатлени от миналото - позволявайки на важни събития от миналото да диктуват техните възгледи за настоящите възможности. Това са просто три от съществуващите психологически капани, които засягат повечето мениджъри в определен момент, твърдят авторите в своята статия. Съществуват и други капани, които влияят негативно на нашите способности да изпълняваме решенията си. Примери за това са стремежът да се придържаме към статуквото, да търсим доказателства, потвърждаващи нашите предпочитания, и да губим пари, защото се страхуваме да признаем грешките си.
Съществуват техники, чрез които да преодолеем тези проблеми. Например самото поставяне на проблема влияе върху начина, по който мислим за него, опитите да предефинираме проблема по различни начини и да се опитаме да променим начина си на мислене според всяка версия. Даже, ако не можем да изкореним деформациите, заложени в нашето мислене, ние можем да променим начина на вземане на решение, за да подобрим качеството на избора си.
Поредицата на Harvard Business Review предоставя на днешните мениджъри и професионалисти фундаментална информация, от която се нуждаят, за да бъдат конкурентоспособни в този бързо променящ се свят.
Издателство “Класика и Стил” www.klasikastil.com 178 стр., цена 15,00 лв.
Вземането на решение е най-важната работа на всеки мениджър Тя е също най-трудна и рискована. Лошите решения могат да навредят на бизнеса и кариерата, понякога безвъзвратно. И така, откъде идват лошите решения? В много случаи те могат да бъдат проследени обратно до момента, в който са взети - алтернативите нe са били ясно дефинирани, не е била събрана правилната информация, цените и ползите не са правилно претеглени. Но понякога грешката не е в процеса на вземане на решение, а по-скоро в главата на този, който взема решението. Начинът, по който работи човешкият мозък, може да саботира решението.
В продължение на половин век изследователите изучават начина на функциониране на нашия мозък при вземане на решение. Това проучване, в лабораторията и на място, е разкрило, че ние използваме подсъзнателни начини, за да се справим със сложността на решението
Тези начини, известни като евристика, ни помагат в много ситуации. При оценка на разстоянието, например, нашият мозък разчита на евристиката, която оценява приблизително яснотата. Колкото по-близо е обектът, толкова по-ясно съдим за него. Колкото по-отдалечен е той, толкова е по-неясен. Тази проста умствена игра ни помага да правим постоянна преценка на разстоянието, което е необходимо, за да се ориентираме в света.
Както при повечето евристики нещата не са съвсем прости. В по-мъгливи дни нашите очи могат да заблудят мозъка, като си мислим, че предметите са по-отдалечени, отколкото са в действителност. Тъй като това заблуждение е опасно за нас, не можем да го игнорираме. То би могло да бъде катастрофално за пилотите. Ето защо те се обучават да използват допълнителни обективни мерки за разстояние.
Изследователите са идентифицирали богат набор от такива грешки при начина на вземане на решения. Някои, като липсата на яснота, са сензорни. Други получават формата на отклонения. Трети са просто ирационални аномалии в мисленето ни. Това, което прави тези капани толкова опасни, е, че те са невидими. Тъй като са заложени в нашия процес на мислене, ние не успяваме да ги осъзнаем - даже когато се сблъскваме с тях.
