Преди близо година бях лектор на европейска конференция, в която много мои колеги от Европа представяха социалните политики на компаниите си и какъв ефект са имали те върху имиджа им. Преди моята презентация за дейностите на Актавис България, мой колега от Русия започна своята презентация с думите “Много е модерно в Източна Европа да се правят социално отговорни дейности”. Моето участие беше веднага след неговото и го започнах с категоричното несъгласие с думата “модерно”. Модерно е да носиш актуалния за сезона цвят или да предпочиташ само един нощен клуб, защото е хитът към момента. Но когато говорим за нещо толкова сериозно като корпоративната социална отговорност, правилната дума е “стойност”, т.е каква допълнителна стойност ще прибави социалната отговорност на компанията към решаване на социални проблеми или такива, свързани с опазването на околната среда. Провокирах толкова разгорещен диспут на тази тема, че за моята презентация останаха едва 10 минути. От една страна съжалявам, че не успях да представя компанията ни в най-пълна степен, защото определено имах какво да кажа, но от друга страна ясно осъзнах, че даже и сред нас - специалистите по корпоративни комуникации има неразбиране за това
какво е корпоративната социална отговорност и как трябва да се прилага тя Няма да ви цитирам определенията за това що е корпоративна социална отговорност, защото считам за по-важно дали тя се разбира и прилага правилно. За Актавис като петата най-голяма генерична фармацевтична компания, представена в над 40 пазара по света, корпоративната социална отговорност е въпрос на корпоративна култура и дългосрочна стратегия. Оценявам изключително положително философията на Актавис, че всеки наш пазар има своята специфика и необходимост. Това ни дава пълната свобода да осъществяваме своите локални стратегии в тази насока. Единственият ни корпоративен проект е програмата за превенция на тийнейджърите от употреба на наркотици, която се осъществява в над 10 европейски столици, Актавис Груп е основен спонсор на програмата, която стартира преди две години и ще продължи до 2010 г.
Защо развиваме толкова активна социална дейност в България? За екипът на Актавис България това също е въпрос на корпоративна култура, етика, ангажимент към обществото и не на последно място като вътрешна нагласа на хората, които работят в компанията ни. Ние сме най-голямата фармацевтична компания в България, ето защо за нас е изключително важно да бъдем отговорни както към бизнеса си, така и към общността, в която го развиваме. Не отричам факта, че корпоративната социална отговорност несъмнено ни помага да утвърдим отличната си репутация и силата на нашия бранд. Ясно съзнаваме, че имаме желанието и финансовия ресурс да поемем нашите ангажименти към опазването на околната среда или решаването на някои социални проблеми. Щастливи сме, че намерихме съмишленици и партньори, които да ни помогнат със своя професионализъм и отдаденост в начинанията ни, защото ние сме доказателството, че
доброто партньорство и работата в екип водят до отлични резултати Когато обсъждахме дългосрочната си стратегия в това отношение, ние си зададохме простия въпрос “Какво предлагаме на нашите клиенти?”. Предлагаме достъпни лекарства за качествен живот, което е и нашият комуникационен слоган в България. Качественият живот има много аспекти, но един от тях е да имаш възможност да се разхождаш, срещаш с приятели или да се отдадеш на своите мисли в една чиста и приятна околна среда, която ще повлияе положително върху настроението ни. От друга страна, като производител на медикаменти, здравето на нашите клиенти е най-важно. Ето защо стартирахме с поддържането на нашата “Градинка на здравето” в центъра на София, която е и първият етап от стратегията ни за осъществяване на социалната ни отговорност.
Втората ключова дума за нас е “достъпност” Разбираме достъпността не само що се отнася до цените на нашите медикаменти, но и до това дали културните и историческите символи на България са достъпни за хората с увреждания, например. Именно в този аспект насочихме усилията си във втората част от нашата стратегия, да финансираме изграждането на рампи за хора с увреждания към символите на България. Две рампи вече са факт - в София и Варна, а следващата година ще построим рампа и в Пловдив. С тази своя инициатива най-малко предизвикахме все по-активно обсъждане на проблемите на хората с увреждания у нас.
Много често ме питат какво е удовлетворението ни от всички тези наши инициативи? И вместо да звуча шаблонно, ще споделя с вас един момент, който никога няма да забравя. След като открихме рампата към храм-паметника “Св. Александър Невски”, при мен дойде мъж в инвалидна количка и ме попита : “Наистина ли ще можем да влезем в църквата?”. “Разбира се!”, отговорих аз с известна доза недоумение, защото рампата е факт. Той явно забеляза моята реакция и ми каза със спокоен глас: “Момиче, аз от детска възраст съм в тази количка и никога не съм могъл да запаля свещичка нито на Великден, нито тогава, когато ми е било много тежко. Още не мога да повярвам, че сега ще мога”. Е, този човек, а и не само той, ще може да влезе в храма когато има нужда от това. И днес, и утре, и след месец..... Това е удовлетворението. То се чувства, не може да се опише с думи.
