Опасността, която носи загубата на традиционни храни и напитки беше основната тема на събитията, организирани във втория ден на изложението InterFood&Drink от Slow Food България. Един от основателите на Slow Food – Пиеро Сардо, каза по време на изложението, че е важно опазването на биоразнообразието да бъде обвързано и със съхраняването на традиционни храни, породи животни, сортове растения и лозя.
„Хората невинаги разбират, че храните също са част от биоразнообразието. Дори днес в научните среди се затрудняват да приемат това нещо. Може да се каже, че приемането е основно заради усилията на Slow Food”, обясни Сардо. Той разказа, че в последните десетилетия в Италия са били унищожени 75% от типичните местни породи животни, чието отглеждане е изоставено заради предпочитанието към масова продукция от нови, високопродуктивни типове.
„С понянитята на днешния безмилостен либерализъм се счита, че щом нещо не е високопродуктивно, то не трябва да съществува. Бяхме свидетели на срив на домашното биоразнообразие“, коментира Сардо, като добави, че положението не е по-различно и в останалата част на света, включително на Балканите.
Запазването на традиционни местни продукти, породи и сортове е важно и от икономическа гледна точка, защото те могат да осигурят трайна заетост на селските и по-отдалечени райони. Освен това тези видове са по-устойчиви на заболявания и вредители, тъй като в продължение на поколения са били селектирани по начин, който да позволи оцеляването им в естествена среда. В тази връзка нуждата от използване на допълнително изкуствено подхранване е намалена до минимум.
Пиеро Сардо изтъкна риска от задушаване на малките производители на традиционни занаятчийски храни за сметка на масовото производство. Последното е свързано и с широко използване на подобрители, консерванти и налага еднакъв, стандартизиран вкус, без разлика къде се намира, посочи Сардо.
„Ние, потребителите, трябва да решим дали един от тези два свята ще изчезне. Когато купуваме, ние правим своя избор и трябва да осъзнаваме, че по този начин ние решаваме нечия съдба. Мнозина си казват – какво толкова, ще живеем без тези продукти. Освен, че това означава загуба на историческа традиция, отговорът, който трябва да дадем е – може да се живее и без Моцарт. Може да се живее и без катедрали, защо не направим паркинги на тяхно място. Може да се живее и без картини. Единственото, което трябва да решим е дали този живот ни харесва.“, каза Сардо.
България има много възможности да подпомогне малките производители, включително и с подкрепата на ЕС, но не се възползва от тях. Това коментира Мъгърдич Хулиян от Сдружение „Традиции и предприемачество в земеделието“. По време на работата му в изготвянето на политиката на България за новия програмен период за Общата селскостопанска политика (ОСП) на ЕС, са направени множество проучвания, които показват силно изкривена картина на земеделието в България, отбеляза Хулиян. Той е сред участниците в изготвянето на позицията и приоритетите на България в новата ОСП. Според последното преброяване в страната има 372 хил. земеделски производители, от които 340 хил. са малки, с обем на производство до 8000 хил. евро годишно. От тях 70% имат по-малко от 2000 евро приход, а 92% от заетите в малките производства са техни собственици и членове на семейството.
Като решение на проблемите той предлага точно дефиниране на правила, които да са еднакви за всички и да не поставят никого в привилегировано положение. Друга стъпка е самите производители да излязат извън сивата икономика и да имат желание за поемане на отговорност. Икономическите ползи биха били получаване на справедлива цена за производителте и навлизане на свежи средства в местни икономически общности, общо покачване на доходите, каза още Хулиян.
