България има значителни традиции в производството на информационни технологии, които са се запазили и до днес. Затова някога тя беше наричана “Силиконовата Долина на Източна Европа”. Днес българското правителство е декларирало ИКТ като приоритетен сектор за държавата.
България е измежду лидерите на ИТ в Югоизточна Европа, но изостава в сравнение със страните от ЕС
Индикаторите за конкурентоспособност в ИТ сектора са висока степен на растеж, търсене на ИТ продукти и услуги и развитие на самата ИТ индустрия. Българските преимущества са конкурентните цени, високата квалификация на програмистите и висококачествените езикови умения. България е силна в производството на ERP и CAD системи. По отношение на разходите за ИКТ, България е сравнително по-назад от страните-членки и присъединяващите се към ЕС страни. Неблагоприятно е и съществуването на малък брой ИТ компании, действително произвеждащи софтуер и хардуер или осигуряващи услуги, както и влошаващото се състояние на традиционно силното висше образование.
Виртуалните инкубатори навлизат сред бизнеса
“Виртуалният инкубатор е комбинация от дистанционно предлагани услуги и среда “без стени”, където компанията-наемател, веднъж одобрена, бива стриктно напътствана през ранния си етап на развитие.” Предложеният модел за виртуален бизнес инкубатор представлява естествено продължение на традиционния бизнес инкубатор, използвайки всички предимства на новите технологии, най-вече на интернет. Той предлага сходни на предлаганите от традиционните бизнес инкубатори услуги, с допълнителното предимство от наличието на онлайн елемент, позволявайки по този начин повече клиенти да използват услугите му навсякъде, по всяко време. Виртуалният инкубатор ще отговори на потребностите на стартиращите бизнесмени, които от дома си могат да използват предлаганите услуги - специализирано информационно съдържание, консултации и обучение, предлагащи по-голяма гъвкавост и индивидуален подход. Като цяло виртуалните инкубатори се създават с цел стимулиране създаването на нови бизнес начинания и подпомагане на местните икономики. Обикновено основателите са институции, главно различни организации за подкрепа на бизнеса, работещи по регионална или национална програма, като сътрудничеството с университети се среща доста често. По правило финансирането се предоставя чрез правителствен грант или грант от спонсорска организация (често свързана с областна или национална администрация). Създаването на виртуален инкубатор може да се осъществи и с финансиране от Европейския съюз.
България е много активна в автоматизацията на продажбите управлението на мрежи, електронната търговия, някои аспекти на взаимодействие човек-компютър, софтуери за управление на връзки с клиенти и др. Въпреки това, обаче, научно-изследователската активност в частния сектор изостава. Беше установено, че българските компании не са толкова активни и в някои от областите, които придобиват голямо значение на световния пазар като системите за локация, за бита и мобилните уеб технологии. Занапред България ще бъде конкурентоспособна в технологиите: интелигентни бизнес системи, цифрови сигнални процесори, е-търговия, е-обучение, управление на знания, мобилни уеб технологии, технология на софтуерни агенти, управление на дистрибуторска дейност, уеб услуги и сигурност. Основната препоръка от проучването е, че би било добре действията на публичния и частния сектор в България да се фокусират върху тези ИКТ области, които са определени като перспективни.
Специално внимание трябва да се обърне на ранното развитие на технологиите Средствата, предназначени за изследователски цели, би трябвало да се насочат в обещаващи области, които биха могли да създадат продаваеми резултати, или концептуални работи и проучвания в ИКТ компании. Основните двигатели на световния пазар са: интензивното проникване на ИКТ в бизнес дейностите; мобилните телекомуникации; софтуерните продукти и приложения, които демонстрират най-голям растеж. Такива приложения са например: софтуерни агенти, е-тьрговия, е-обучение, интелигентни бизнес системи, мобилна уеб технология, и др.
До края на годината 30 % от българите ще ползват Интернет
30 % от българите над 15 години ще ползват Интернет в края на 2006 г., според доклад за състоянието и развитието на Информационното общество в периода 2005-2006 година. Документът бе представен от Държавната агенция по информационни технологии и съобщения /ДАИТС/. Докладът “e-България 2006” се подготвя традиционно всяка година и е резултат от публично-частно партньорство между социолози, анализатори и държавни експерти.
Изследването регистрира значителен ръст на хората с достъп до компютри Делът им в рамките на две години се е повишил два пъти, като през 2005 г. достига близо 30 % от пълнолетното население. Ако към това число се добавят и потребителите на възраст под 18 г., то делът им може да надхвърли една трета от населението. Работното място и дома са най-популярните места за достъп до компютър. Децата са ключов фактор за навлизане на компютрите в домакинствата. Тази тенденция ще се запази и през тази година, когато 11 % от домакинствата с деца планират покупка на компютър срещу само 3 % там където няма деца. България не изостава от темповете на нарастване на широколентовия интернет достъп в Европейския съюз и в световен мащаб. Делът на домашните потребители на широколентова връзка към октомври 2005 г. е 10,6 % от цялото население, като отбелязва ръст отблизо 22 % спрямо предходната година. На практика този показател е доста близък до средната стойност за Европейския съюз - 10,8 % към юли 2005 г. За разлика от фирмите, гражданите са по-скептично настроени от бизнеса спрямо използването на електронни услуги Въпреки това изследването показва, че всеки втори между 18 и 29 години и всеки трети между 30 и 39 години използва Интернет. Това са хората, които в най-голяма степен са склонни да опитват, без особено да се притесняват, че това може да навреди на сигурността и финансите им.
*По данни на Държавна агенция за информационни технологии и съобщения (ДАИТС) - www.daits.government.bg
