fbpx Взаимните фондове в България | твоят Бизнес - списание за предприемчивите българи

Взаимните фондове в България

Професионална
организация

Професионалните асет мениджъри са обединени
в Българската асоциация на управляващите Дружества (БАУД). Тя е учредена на 30 ноември 2004 г. от 8 управляващи дружества като първото сдружение в България на професионалните мениджъри на портфейли на взаимни фондове. Основна задача на БАУД е популяризирането на дейностите по управление на финансови активи, които извършват нейните членове. Нейната цел е утвърждаването на високия професионализъм и етика в бранша, така че доверието във фондовата индустрия да остане
на високо ниво.
Членовете на БАУД публикуват в единна таблица резултатите, постигнати от управляваните от тях взаимни фондове. От началото на 2008 г. те приеха и практиката да публикуват и измерител на степента на риска, който инвеститорите поемат - стандартно отклонение.
Данните за стандартното отклонение на различните взаимни фондове може да се видят на сайта на асоциацията - http://www.baud.bg/quotes.htm.

Нaчалото
Началото бе поставено през 2002 г., когато стартира първият взаимен фонд в България. Към момента на пазара оперират около 70 различни фонда (инвестиционни дружества и договорни фондове). Този сегмент се разви доста бурно след приемането на промените в Закона за публично предлагане на ценни книжа. Облекчаването на процедурата по регистрацията привлече още нови участници на пазара, което доведе до засилване на конкуренцията.

Възможности
Желаещите да спестяват, българи, разполагат към момента с много възможности за избор при инвестиционните продукти със спестовен характер. Вече можем да се похвалим с богата палитра от фондове, управлявани от професионални портфолио мениджъри, с различна степен на риск и съответно постигнати резултати. Почти всички небанкови финансови групи, както и голяма част от банките, предлагат фамилия от фондове, покриващи всички нива на риск.

 

Реалност
Въпреки че инвестиционната култура нараства непрекъснато, тя все още е на доста ниско ниво. Изследване на ГФК България относно инвестиционното поведение на населението у нас показва, че едва 1 % от българите са наясно с понятието “взаимен фонд”, а 5 % се определят като добре информирани. Основен проблем е, че българите не могат да си позволят да заделят средства настрана. Едва 9 % от населението успяват да покрият текущите си ежедневни разходи и същевременно да заделят пари за черни дни.
През последните 3-4 години стабилната възходяща посока на движение на пазара подтикна много хора да се включат на фондовия пазар. Много от тях обаче разполагат със слаби познания в областта на финансовите пазари и това беше причината, не оценявайки правилно степента на риск, която поемат, да изтеглят инвестициите си при текущото негативно движение на пазара.

Предимства на инвестицията във взаимен фонд
На първо място това, което получава инвеститорът е професионално управление.
Друго предимство е, че по всяко време клиентът може да провери текущата стойност на инвестицията си. Фондовете публикуват ежедневно информация за цените, на които акциите/дяловете им могат да бъдат изкупени обратно.
Особено важно предимство е също и ликвидността, която те осигуряват. Те са длъжни във всеки момент, в който клиентът заяви желанието си, да изкупят неговите дялове обратно по цената, която са обявили. И не на последно място този тип инвестиционни схеми за момента реализират чувствително по-висок доход от всичко останало, което може да се нарече малка инвестиция. Много хора говорят за вложения в недвижимости, но там потенциалът в повечето случаи се е поизчерпал.
В момента борсата може би е едно от малкото места, на които може да се инвестира неголяма сума пари с цел дълъг период.

Опит
Колебанията на пазара ще накарат голяма част от инвеститорите да преосмислят стратегиите си. Някои от тях, които са инвестирали директно на борсата, ще ревизират стъпките си и най-вероятно ще се обърнат към професионални мениджъри, които да управляват средствата. От друга страна, част от инвеститорите във високорисковите фондове най-вероятно ще преценят, че това не е за тях и не биха искали да преживеят този уплах отново. Съответно ще потърсят по-нисък риск, но на цената на по-нисък доход. Друга част, колкото и малка да е тя, просто ще бъдат доволни от това, че са успели да продадат високо и сега ще могат да влязат
на по-ниски нива.
Образователният процес при всички случаи е двупосочен. Управляващите дружества също ще могат да изследват инертността на процеса на вложение. При индивидуалните инвеститори винаги е налично едно забавяне на реакцията, когато пазарът расте или пада - голяма част от вложителите във фондовете реагират на финала на падането или покачването. По този начин фондовите мениджъри ще могат да си направят и изводи, кога да очакват основните записвания и тегления.

Бъдеще
Корекцията промени пазара и то най-вече като психика. Спадът ще подейства отрезвяващо и на инвеститорите, и на професионалистите. Оттук нататък вече няма да има еднозначност на всички цени. Сигурно ще има много поскъпващи компании, но също ще има и компании, които ще материализират недоверието към тях с понижаващи се цени. Най-вероятно същото ще се случи и с първичните публични предлагания - ще станем свидетели и на неуспешни IPO. По принцип функцията на първичното предлагане е да се вземе ресурс
от пазара, но на нормална цена.

Потенциал
Потенциалът на индустрията е голям. Поради ниската база, от която тръгват (едва 2 % от спестяванията на хората са във взаимни фондове), се очаква, че колективните инвестиционни схеми тепърва ще навлизат все по-успешно на българския пазар. Това е нормално, имайки предвид, че индустрията сега прохожда.
Към момента активите, които фондовете
са привлекли, възлизат на 720 млн. лв.