Войната в Украйна и нейните последици, в т.ч. повишаването на цените на енергията и инфлацията, увеличиха драстично опасенията за намаляване на покупателната способност. Въпреки това, по-голямата част от анкетираните (т.е. 56 % или 16 процентни пункта под средното ниво за ЕС) споделят убеждението, че личното им поведение би повлияло на извънредното положение, свързано с климата.
В сравнение с мъжете (51 %) и хората над 65 г. възраст (42 %), жените (61 %) и младите хора на възраст под 30 г. (66 %) са най-убедени, че личното им поведение може да окаже влияние.
За мнозина държавата може да изиграе своята роля при насърчаване на промяната в личното поведение. Мнозинството от българите (69 %) подкрепят по-строги мерки от страна на държавата за налагане на промяна в поведението на хората с цел справяне с изменението на климата (75 % от анкетираните на възраст под 30 г. биха приветствали подобни мерки).
Избор на нова работа
Тъй като всяка година на пазара на труда навлизат нови хора, свързаните с климата, съображения при избора на работодател стават все по-важни. По-голямата част от населението (74 %) вече твърди, че е важно бъдещият работодател да отдава предимство на устойчивостта. А за 23 % от кандидатите за работа това дори е риоритет. Това мнозинство обхваща целия политически спектър и всички равнища на доходи. Сред хората на възраст от 20 до 29 г. - обикновено такива, които търсят своето първо работно място - над три четвърти (83 %) от тях заявяват, че устойчивостта е важен фактор при техния избор, а почти една трета (31 %) - че тя даже се явява основен приоритет.
Ограничаване на индивидуалното потребление
По-голямата част от анкетираните българи (общо 56 %) казват, че биха подкрепили система за нормиране на въглеродните емисии с определен брой годишни кредити, които да се изразходват за стоки с голям въглероден отпечатък (стоки, които не са от първа необходимост, полети, месо и др.).
Етикетиране и ценообразуване на храните
На производството на храни се пада значителен дял от емисиите на парникови газове. За подпомагане на по-устойчивия избор при закупуване на хранителни стоки, 77 % от българите подкрепят етикетирането на всички хранителни продукти с цел да се определи техният отпечатък върху климата.
Освен това 71 % от хората в България твърдят, че са склонни да плащат малко повече за храни, които са местно производство и са по-устойчиви (подобно на 71 % в Румъния, но с 19 процентни пункта над отбелязаните 52 % в Унгария). Голяма част от анкетираните, независимо от своите доходи, заявяват готовност да плащат повече за храна (от 68 % от анкетираните със средни доходи до 75 % от анкетираните с по-високи доходи).
Като друг ефективен начин за ограничаване на емисиите на парникови газове може да се разглежда намаляването на потреблението на месо и млечни продукти. Но не са много хората в България (39 %), които биха подкрепили ограничаване на покупката на месо и млечни продукти с цел борба с изменението на климата
