Светла Лесова е една от известните бизнес дами у нас. След почти 20 години работа в най-висшия ешалон на корпоративния свят, преди година прави рязък завой и поема по пътя на предприемачеството. Основава компания, която произвежда натурални, честни и автентични напитки под марката VIDAS. Тази стъпка трябва да е сбъдната мечта, но никой не е предвидил пандемията. Въпреки това, днес Светла е повече от сигурна, че е направила правилна стъпка. „Опитвам се да бъда просто човек – автентичен, верен на себе си, следващ своите вярвания и преди всичко човечен - без роли и маски“, казва тя.

За попътния вятър, житейската скорост, самочувствието, свободното време, семейството сядаме зад волана на новия Arteon Shooting Brake и потегляме.

текст: Ина Георгиева

снимки: Platinum Photo - Светослав Ханджийски

В живота мога да карам и с 200, ако усетя попътен вятър

Гледам на живота така, както на шофирането – определям скоростта според ситуацията, заобикалящата среда и енергията. Ако усетя попътен вятър, хващам порива и се движа със скорост 200. Понякога обаче имам нужда да забавя, да осмисля случващото се и душата ми да догони тялото преди следващата скоростна отсечка. Колкото и да се наслаждавам на удобството на автоматичните скорости при шофирането, признавам си, в живота по-скоро предпочитам да запретна ръкави и сама да определям „предавките“, поне докато не усъвършенствам и не опозная в детайл това, с което съм се захванала.

Невероятен късмет е да се родиш жена в наши дни и на нашите географски ширини!

Жената днес може да бъде всичко, което пожелае и това да се приеме от обществото и близките. Може да бъде многодетна майка и домакиня, може да бъде ръководител и лидер в голяма корпорация или да се отдаде на духовни практики и себепознание. А може и да е всичко това едновременно. Достатъчно е да знае какво търси и иска, и да намери силата и куража да последва мечтите си. Всичко друго е въпрос на време и търпение.

Ние сме привилегированият пол, тъй като носим в себе си емоционална комплектност и многофункционалност. Имаме широк диапазон от емоции и многобройни задачи, които можем да извършваме едновременно. Способни сме да работим върху бизнес план за милиони и в същото време да планираме вечерята за семейството, а и да не забравим да вземем детето от училище :)

Мъжът?

Като че ли при мъжа общоприетите обществени и социални норми са доста по-консервативни. От него се очаква да бъде силен и да изкарва прехраната на семейството, но същевременно да потиска егото си и да се справя с цялата тази емоционална комплексност при жената.

Мъжът до мен е човекът, без който нищо от постигнатото до момента, нямаше да е възможно. Неговата подкрепа, партньорство и толерантност ми дават нужната опора, на която да стъпя и да виждам напред в бъдещето.

Научих се на търпение и смирение

Винаги съм вярвала, че съм адаптивен човек, който е устойчив на трудности и промени. Това е моята „суперсила“ :). Но събитията през последната една година ме научиха на търпение и смирение. Разбрах по-осезателно от всякога, че невинаги нещата се случват според твоите планове, независимо от усилията и вложената енергия. Научих се да се примирявам с този факт и да ценя това, което имам сега в момента, в този живот и в този свят.

Днес светът се движи с няколко скорости по-бавно, пренареждат се пластовете и се преосмисля целия начин на живот и на работа. Но животът е като махало, след всяко движение в дадена посока, махалото засилва в обратната посока.

Смятам, че през следващите няколко години ще трябва да се научим да живеем в непредсказуемост, да бъдем адаптивни и устойчиви на заобикалящото ни. Тези, които прегърнат новия свят и приемат факта, че нищо не е постоянно и всичко е преходно, ще съумеят да превърнат обстоятелствата във възможност.

Големият завой с професионален план

Близо 20 години изкачвах стълбицата на корпоративна кариера. Придобих страхотни познания в едни от най-големите глобални компании за бързооборотни стоки. Натрупах безценен опит от това как да лансирам дъвки в Африка и кафе в Русия, до това как да преговарям с дистрибутор в Косово или да водя международни преговори с глобалните вериги магазини.

За мен беше логична стъпка да надградя този опит като създам своя компания и свой собствен продукт, които да олицетворяват и обединяват всичко, в което вярвам. Най-дълбокото ми желание винаги е било да правя истински, честно направени, натурални продукти, които са полезни за добруването на хората - за нас и хората, които обичаме.

Не бях планирала това начинание да се случи в условия на пандемия. Вярвах, че 2020 ще бъде „моята година“. Предполагам много от нас вярваха в това също…, но тази еуфория продължи само до март, когато всичко спря. Аз и моят съпруг бяхме изправени пред неистово изпитание на духа и куража. Спомням си как един ден в края на март миналата година седнахме пред екселските таблици, за да видим какво да правим. Тогава си казахме – имаме два хода - единият е да спрем всичко и нищо да не се случва повече; и вторият ход е да продължим и да видим какво ще стане. Сега, гледайки назад, съм щастлива с решението ни да продължим напред и да адаптираме плановете в движение, в зависимост от ситуацията. В крайна сметка, мисията на компанията е много по-голяма от настоящата действителност.

Самочувствието през призмата на щастието

Смятам, че ние българите като цяло имаме по-ниско самочувствие в сравнение с други нации със сходни икономически и социални показатели. Това е видимо и при измерване индекса на щастието, който е сравнително нисък в България.

Предпочитам да гледам на самочувствието през призмата на щастието, тъй като има и хора, демонстриращи високо самочувствие, зад което се крие несигурност или високо его. Ако се чувстваш щастлив и спокоен да изразяваш себе си, тогава и самочувствието е високо, но онова градивното самочувствие. Много са факторите, обуславящи това и не задължително причината е единствено в стандарта на живот и ниво на заплащане.

Вярвам, че за да живеем щастливо, отговорност носи всеки един от нас като гражданин, като родител, като общество и като държава. Това, което обединява нациите, традиционно известни със своето високо самочувствие, е природосъобразното развитие, стабилна социална среда и благоденствието на жителите.

Жените и мъжете на едно стъпало в професията

В досегашната ми кариера никога не съм намирала разлика в отношението между мен и колегите мъже. Дори в държави, където има културна обусловеност за различно отношение към жените, винаги съм срещала професионализъм и респект. Сякаш по-често се сблъсквам с разграничаване по националност.

Балансът между работата и семейството

Безусловната подкрепа и разбирателството в моето семейство са това, което ми дава сили да раста професионално и да не спирам да се развивам. За мен семейството е фундаментът, на който стъпвам и градя всичко останало. Ако едно решение се взима съвместно, ако всеки един от нас може да бъде себе си и да изразява спокойно възгледите си, тогава не се налага да се правят компромиси – да се жертва едно, в името на друго. Тогава просто сме във всичко заедно.

Личното време

Когато развиваш собствен бизнес, всяко време е лично и не можеш да разграничиш работа от личен живот. За щастие, това, с което се занимавам, го правя от сърце и душа. Имам свободата да реша колко и кога да работя, но както знаете, няма нищо по-отговорно от свободата J

Копнея обаче за момента, когато ще мога да се отдам на дълги, лежерни пътувания. Искам да имам времето да се „изгубя“ в Индия за година, да пътувам из Азия и Африка без график и програма. Сигурна съм, че и това време ще дойде, но до тогава имам много работа за вършене.

Страхът

В първите дни на пандемията, когато за първи път ни се наложи да стоим вкъщи, без да знаем какво ще се случи, колко време ще продължи и как би продължил живота, усещах вътрешно безпокойство и тревожност. Това беше нещо ново за мен. Продължавам да се боря с това чувство до ден-днешен. Страх ме е да не се появят прекалено много пречки по пътя ми и да загубя вътрешната си сила, която ме мотивира да продължавам напред.

Най-добрите идеи са ни хрумвали в колата

Обожавам да шофирам. Най-често съм в автомобила с някое от децата или с всичките на път към или от училище или тренировка. Използвам това време, за да си говоря с тях, да споделяме случки от деня, да обсъждаме планове за уикенда. Едни от най-добрите идеи със съпруга ми са ни хрумвали в колата, когато сме на по-дълъг път. А когато шофирам сама, използвам времето да слушам аудио книги.

И ако в този момент може да потегля с този Arteon, бих натоварила цялото семейство и към планината. Обичаме да караме ски. А какъв по-хубав повод за неочаквана ваканция от това да изпробваме нов автомобил!