fbpx 150 години Български Великден | твоят Бизнес - списание за предприемчивите българи

150 години Български Великден

Историята на Българския Великден започва през 1860 г. Тогава се полага началото на църковно-народните борби за свобода и независимост. Няколко будни български духовници начело с еленчанина Иларион Макариополски, общественици и книжовници се осмеляват на Великденската служба на 3 април в онази паметна година да не споменат името на Цариградския патриарх и се обявяват за независима Българска църква. Едва след десет години българите се сдобиват с държавно признание на своята духовна свобода със султанския ферман от февруари 1870 г. Така те получават възможност да организират административно българската църковна територия, което по-късно става ориентир и при търсенето на политическа свобода на българския народ. Почти 80 години продължава борбата с цариградската патриаршия, докато най-после през 1945 г. Българската православна църква бива призната за самостойна и равностойна на останалите поместни православни църкви на Балканите и по света.

За Българския православен храм „Св.Стефан” в Цариград
През епохата на Българското възраждане в турската столица Истанбул, наричана от българи и други православни народи Цариград, живеела голяма българска колония. В средата на XIX век тя наброявала над 50 хиляди души, главно занаятчии и търговци, но и не малък кръг от културни дейци. Цариградските българи се оказали най-дейни в църковно-народната борба и през есента на 1849 г. се сдобили със свой молитвен дом. За тази цел княз Стефан Богороди, българин на турска служба, дарил имот от две каменни къщи и една дървена къща с голям двор в квартал "Фенер". На 17 октомври 1849 г. бил издаден и официален султански ферман, позволяващ на българите, живеещи в турската столица, да имат собствена църква в квартала Фенер. Долният етаж на дървената къща бил превърнат във временен параклис, тържествено осветен на 9 октомври 1849 г. от Созо-агатополския митрополит. По-късно параклисът прераснал в самостоятелен храм (известен като Дървената църква), посветен на св. първомъченик и архидякон Стефан. В този храм на 3 април 1860 г. българските духовници обявяват независимостта на Българската православна църква, официално учредена през 1870 г. с името Българска екзархия. След Освобождението (1878 г.) седалището на Българската екзархия останало в турската столица. Междувременно на 25 юни 1890 г. бил издаден височайши султански ферман, с който се разрешавало на Българската екзархия да построи на мястото на старата Дървена църква нова. Понеже мястото било насип, архитектът Ховсеп Азнавур предложил конструкцията да бъде от сглобяеми железни плоскости. Те били изработени във фирмата на Рудолф фон Вагнер във Виена. Тържественото освещаване на новата църква "Св. Стефан", наричана още Желязната църква, било извършено от екзарх Йосиф I на празника Рождество Богородично, 8 септември 1898 г.

По инициатива на фондация “Български православен храм ‘Св. Стефан’ в Цариград” на 3 април (събота) в навечерието на Великден събитието се отбелязва с великденска служба в българския железен храм "Свети Стефан" край Златния рог в Цариград.