Българската музикална индустрия достига годишен обем от 145 млн. евро, показват данни от национално изследване на сектора, представено в София от Асоциацията на независимите музикални изпълнители и продуценти и агенция KANTAR.
Проучването очертава устойчива двуцифрена динамика на растеж, която надхвърля публичните очаквания. Разходите на крайните потребители формират около 80% от пазара, а стрийминг услугите отбелязват значително разширяване – за пет години обемът им се е утроил и достига над 9,5 млн. евро годишно.
Най-голям принос за приходите има сегментът на живата музика. Продажбата на билети за концерти и фестивали генерира 57% от общите постъпления в индустрията, което я превръща в основен икономически стълб на сектора. Според анализа този сегмент създава и съпътстваща заетост и добавена стойност за свързани бизнеси.
Ръст отчитат и приходите от авторски и сродни права. За последните три години постъпленията при организациите за колективно управление на права нарастват с 19% и 37%, което според авторите на доклада е индикатор за повишена степен на професионализация в индустрията.
От браншовата асоциация заявиха, че данните поставят въпроса за различен институционален подход към сектора. Според тях музикалната индустрия следва да бъде разглеждана не като разход, а като част от икономиката със стратегически потенциал за растеж.
Анализът на KANTAR посочва, че при целенасочена държавна политика и координация между институциите България има капацитет да утрои международното си присъствие в музикалния сектор. Основният извод е, че потенциал за износ съществува, но реализирането му изисква по-структурирана подкрепа и дългосрочна стратегия.
