Когато събирах багажа си за Кабо Верде, взех най-малката торбичка с очаквания. Нямаше какво да сложа в нея. Информацията беше оскъдна, снимките, които ми бяха попадали не бяха очароващи, а разглеждайки Google Earth виждах, че на о. Сал, където щях да пребивавам една седмица, пейзажът изглежда лунен (убедена съм, че както и аз тогава, така и доста от вас сега не си представят точно къде е това Кабо Верде). Лъчът оптимизъм идваше от едни пясъчни ивици, които се белееха на карата и от надеждата, че все пак ще съм в хотел от веригата RIU, но в Африка (до там бях стигнала, че се чудех се дали да си нося сапун, но реших, че все пак е пандемия и поне това ще има в хотела!). В каква огромна информационна дупка бях попаднала…
Първият исторически директен полет от София до Кабо Верде
Това, което всъщност ме привлече да потегля за този почти неизвестен край на света, бе директният чартърен полет до островната държава. За първи път в родната авиоистория туристическа агенция Luxutour организира полет между двете държави. Трае около 8 часа, в дневно време, със спирка за 40 минути в Малага за зареждане в гориво. Честно казано, не усетих полета – и в двете посоки. Когато се настроиш за такова пътуване дори не ти стига времето да свършиш „задачите“, които си намислил на борда, колкото и странно да звучи.
Музика и танци
Кабо ни посреща с жарко слънце, музика и танци на местните още на летището и разбира се, вятър. Всъщност той не спира никога там, но някак свикваш с него и дори не му обръщаш внимание. Именно заради него и влагата не е толкова силна. Иначе температурите целогодишно за около 28-30 градуса, но най-добрите туристически сезони са октомври – декември и след това март-май. В останалите месеци може да се случи да завали дъжд, въпреки, че последният беше валял през 2019 г. А през януари и февруари е раят за кайтистите, който се събират на ветровитата страна на острова и се наслаждават на най-уникалния вятър, който може да си представите – мисля си, че дори и човек може да вдигне във въздуха от плажа, какво остава за кайт.
„Малдивите“ на Африка
Кабо Верде е островна държава, която е разположена близо до бреговете на Западна Африка. Познат още като Зелени нос, архипелагът обхваща 10 големи острова с вулканичен произход и 5 малки, като най-близката държава по права линия на около 700 км е Сенегал. Именно затова и на острова има доста преселници сенегалци, които търсят препитание. Туристическият остров е Сал, който е един от най-малките. Благодарение на великолепните си плажове с бял пясък буквално като брашно, топъл тюркоазен океан и развита туристическа система, курортът обещава да се превърне в новия световен хит.
Одаир Иноченцио, директор на Морабитур, който заедно с колегите си полаг много усилия за позиционират Кабо Верде на туристическата карта
Местните агенции имат огромно желание това да се случи и правят каквото могат със собствени сили, защото правителството няма особени възможности за реклама и популяризация. И още преди да е инвазиран масово, е чудесно точно сега да организирате вашата седмична ваканция там заради непознатата, но прекрасна екзотика, отличните хотелски условия и обслужване, вкусна и богата храна, директния полет и не на последно място доста по-конкурентните цени спрямо други екзотични дестинации. Неслучайно го наричат „Малдивите на Африка“.
Историята на туризма започва през 1967 г. от Morabeza (Морабеза)
Белгийският индустриалец Гаспар Винкиер и съпругата му Маргьорит Масарт трудно понасят мрачното и сиво време през зимата в Гент, още повече, че Маргьорит страда от астма. След като обикалят много европейски държави, посещават Кабо Верде, където е вечно лято през 1963 г. Остават буквално хипнотизирани от остров Сал и връщайки се в Белгия веднага започват да планират сглобяема къща, която да превърнат в свой втори дом. Изпращат всичките нужни материали и чертежи и местен екип се заема със задачата. Проектът е стартиран през 1965/66 г. Важна техническа част е т.нар. „дестил“ (тя е там и до днес и жителите на селото продължават да я наричат с това име), която включва дървообработващ цех, 4 генератора и слънчев дестилатор за вода (система, която произвежда от 4 до 6 m3/ден). който осигурява питейна вода за селяните в продължение на години.
Официалното откриване къщата, която тогава е буквално на голия плаж, е на 13 май 1967 г. в присъствието на редица водещи фигури и губернатора на Кабо Верде. Двойката се премества да живее на острова. Къщата е наречена Morabeza - на креолски език означава – „гостоприемство, спокойно ми е, душата ми ликува, хубаво ми е“. Понятие, което като че в днешния забързан и дигитален свят все повече започва да отмира.
Шоколадовата кожа на креолите
Архипелагът е бил необитаем до 15 век., когато португалеца Антонио Фернандеш ги открива през 1445 г. Португалия ги превръща в своя колония и ги заселва с роби африканци и с португалски селяни. И се получил един красив тъмношоколадов микс от хора с европеидни и африкански черти, стегнати тела, но с тъмни кожи, наречени креоли. Островите дълго време са били център на търговията с роби, пращани в Америка. До откриването на Суецкия канал през 1869 г. архипелагът е бил важен пункт за корабите, пътуващи от Америка и Европа за Азия. След като морският път за Азия е отбит през Средиземно море, островите загубват предишното си значение. Кабо Верде придобива независимост едва през 1975 г., и това е причината португалският да е все още официалният разговорен език.
No stress, Madame!
Хората на островите са истинското богатство. Те са усмихнати, сърдечни, готови да помогнат, спокойни и винаги те посрещат със слогана „No stress, Madame!“. Без да искаш се засмиваш като ти го кажат и си казваш: „Какво пък, тук съм за безвремие!“.
В хотелите млади и красиви момичета и момчета (имах чувството, че наистина по красота ги подбират) обслужват с такова желание и отношение, че все едно това е най-любимото им занимание (никой от тях не се чувства и грам нещастен, че е прецакан да бъде сервитьори или чистач в градината). Просто искат да ти създадат Morabeza.
Истинските местни жители са красиви креоли и те с гордост го споменават при всяка възможност. Имат гладки, кафяви кожи, някои негроидни черти, които по красив начин са се размили в палитрата на европейската раса, изкусителни дупета, стегнати, здрави тела. Аз, дебел човек на острова май не видях. А полицаите…? Е, за тях съм убедена, че минават на кастинг по външен вид – млади, красиви и стройни като манекени, излъчващи респект, на който никой не смее да се опъне.
Като цяло островът е изключително спокоен и никой няма да ти направи нищо. Същите стройни младежи са и спасителите на плажа, които буквално във всеки миг са нащрек и имат очи и на гърба. Защото с океана шега не бива (донесох си пясък в ухото и в България, след като една вълна се разби с мен буквално на 2 метра от брега и изгубих представа за земя и небе).
Гиги, която говори 5 езика
На катамарана се запознавам се с Гиги, която казва, че е на 28 г. и е родила едно дете, но нещо не вярвам, давам й най-много 18. Само след минути имам чувството, че я познавам от години. В черните й очи се оглежда слънцето, а усмивката с белите като мъниста зъби, е заразителна. Говори добре 5 езика. Питам я откъде ги е научила, а тя отговаря, че от туристите – или е някакъв гений или има друга някаква врътка.
В една от ранните утрините, когато отивам да снимам изгрева, на алеята ме среща градинарят, който любезно и загрижено, все едно е мениджърът на хотела, ме пита дали съм доволна от ваканцията в Кабо…
С пикапи се обикаля целия остров
Друг ден с Луис обикаляме с джип острова. Накрая минаваме покрай много бедни къщи с жени, които са излезли отпред с деца на ръце. Явно вижда съжалителния ни поглед и казва: „Имаме доста бедни хора, но не са мизерници. Важно е да се радваш и на това, което имаш“. Такива хора те карат да осмислиш много неща в живота и дали след това ти е важно да търсиш новата чанта на Луи Вютон…?!
Ваканция All inclusive
Въпреки, че като цяло пейзажът на о. Сал е близък до лунния (не че съм била там, ама от снимките горе-долу така изглежда луната), са създадени такива туристически оазиси, че направо ще ахнете. Все пак хотелите не са безкрайно много, което е и хубаво и са собствености на испанци и италианци. Разположение са в и до мъничкото градче Санта Мария. Има хотели от 3 до 5 звезди, вкл. и Хилтън. Когато сте прелетели толкова път и отивате на такова място за ваканция (в Кабо няма възможности да изследвате нови места всеки ден), лично аз бих посъветвала да не правите икономия за 200-300 лева, защото добрите условия веднага дават друго ниво на почивката и съответно на емоциите. Заложете на 5-те звезди.
Аз залагам Riu Funana, All inclusive, след като имах възможност да разгледам и другите хотелски комплекси, изграден в арабско-африкански стил и с огромен плаж до самия комплекс. (Въпреки, че не съм фен на тази система на изхранване, на острова всеки друг вариант не е приемлив). Красиви алеи, обградени с кордони от хибискуси се вият под сенките на кокосови палми. Има достатъчно шезлонги на басейните, а за децата е изграден "RiuLand" kids' club с такива анимации, така че може да ги оставите буквално цял ден там. Въпреки, че комплексът приема 2000 души и по мое време почти пълен, в нито един момент не усещах задръстване, чакане на баровете или липса на свободна маса. Стаите са много добри, климатизирани.
Храната е повече от фантастична, като е заложено на европейска и морска. Армия от готвачи работи на високи скорости, за да задоволи и най-капризните и претенциозни. Като любител на морската храна буквално си отядох цяла седмица.
След вечеря може да се оттеглите към някой от баровете, където приготвят наистина много хубави коктейли (не в стил „да отбием номера“) и да станете свидетели на истински шоу спектакъл, който се разиграва на сцената на огромния открит театър. А танцьорите играят като за световното по танци.
Ако искате може да се слеете и с купона на местните и туристите в баровете на малката главна улица на селището, където модерните африкански ритми ви обхващат и всички ставате близки след пет минути.
Ако все пак държите на повече спокойствие и уединение, както и лукс, може да изберете хотел Hilton, разположен буквално след края на пясъчната ивица. Прекрасна градинска част с елегантен басейн, които буквално се вливат към плажа (но все пак минавате през порта – негости на хотела не могат да влизат.
Това тюркоазено синьо…
Селището Санта Марина е облагодетелствано с десетина километра дълбока плажна ивица, която дори и всяка стая на острова да е заета от туристи, няма как да се насели. А водата…? Мисля си, че името на тюркоаза е дошло от синия цвят на Северния Атлантически океан тук. Водите му са топли и много приятни за къпане. От постоянният вятър, който духа, не става непоносима жега. А пък под сянката на палмите дори може да се отпуснете в безметежна дрямка…
Интересно е, че към 5 и нещо следобед слънцето започва да захожда и може да наблюдавате как „пада“ в океана. В 6 часа вече е тъмно. Тъй като вечер температурите падат до към 24 градуса, повече от един шал за наметка евентуално, няма да ви трябва. И като цяло – не са ви нужни официални дрехи, дълги рокли, още повече токчета. Вземете няколко тениски, добре е да имате много тънка памучна риза с дълъг ръкав, за да не изгорите, когато сте на обиколка през деня, къси панталони, гуменки или маратонки и джапанки. Задължително кремове против изгаряне и репеленти, шапка – поради вятъра широкопола шапка няма да влезе в действие. Съветвам да си вземете и ултразвуков уред или нещо подобно срещу комари, което да включите нощем в стаята.
За тези, които обичат да изследват морските води има възможности за гмуркане. Подводните пейзажи са страхотни и картините остават завинаги в съзнанието.
Обиколка на острова
Пещерата Буракона
В един от дните е добре да направите обиколка на острова с джип. Пригответе се да се опрашите добре, защото половината път е черен и машините го кръстосват една след друга. Добре е да си вземете и бански, защото ще ви потрябва. Може сами да си организирате пътуването, „викачите“ ви приканват веднага щом излезете от комплекса като цената е около 35 евро. А може да се включите и към офертата на агенцията, с която пътувате. Ще минете покрай най-високата част, която е изригнал вулкан - Пико ду Фого (2829) метра над островния пейзаж.
В басейните на пещерата Buracona може да се гмурнете
Фата Моргана - всичко, което се вижда в дъното е мираж...
След това на марсианския пейзаж в центъра на острова ще видите истинска Фата Моргана – мираж, който ви показва вода в далечината…(затова си носете шише с вода за пътуването). Крайбрежната част обаче е много красива особено край пещерата Buracona - the Blue Eye Cave. Ако искате може да скочите и плувате в кристалните води. В друга част от острова ще видите малките акулчета, които плуват покрай краката ви (или си носете обувки за вода или там може да наемете срещу 2 евро).
Едно от най-интересните места е посещението на кратера на изгасналия вулкан Педра де Луме. Основата му е образувала естествен солник, а океанската вода, която достига до него чрез подземни канали, се изпарява, оставяйки дебел слой от сол. Тук може да направите солена баня – концентрацията е толкова голяма, че ви държи на повърхността на водата, както в Мъртво море. Внимавайте да не попадне капка в очите ви, затова много внимателно с движенията във водата. Накрая задължително се изкъпете на душовете, защото побелявате от сол само докато стигнете до тях. Но пък след това кожата ви е като детска.
Полезно: За Кабо е добре да се снабдите с дребни монети евро, защото ще ви потрябват за различни места и бакшиши. И не е нужно да обменяте валута. Навсякъде приемат евро. Също така е добре да се пазарите. Местните предлагат стоката си навсякъде, но не са досадно нахални. Не е трудно да ги отклоните, ако не искате да купувате.
За финал
Горещо бих препоръчала тази различна ваканция, изпълнена с много слънце, прекрасни възможности за плаж, гостоприемни и изключително любезни местни хора, много вкусна храна, прекрасни забавления, всичко това обединено под мотото „No stress!“. Абсолютно вярно е!
Снимки: авторът
Агенция Луксутур организира почивка в Кабо Верде с директен чартърен полет от София
Датите са:
23.10 – 30.10.2022 г.
03.03 – 10.03.2023 г.
Повече информация - ТУК
Селището Санта Мария
Малкото селище Санта Мария, около което е ситуирана туристическата част на о. Сал, има една къса, но широка и живописна главна улица, на която са разположени малки магазинчета за сувенири, тениски, гердани, шалове и галерии. Има и малък площад. Ако сте почитатели на африканските фигури от слонова кост или абаносово дърво, има какво да изберете. Няма как да си тръгнете без типичните гривни „No stress“ (отличен подарък за приятели) или пък някой от ярките парео с надписи и мотиви от Cabo. Може да купите и някоя бутилка местен ром, въпреки, че не е с най-високо качество. Друго общо взето няма за пазаруване.
Истинска атракция е пристанищният кей с местните рибари, които почистват и продават на място улова.
Щедростта на океана
80% от жителите на о. Сал са ангажирани в туризма, останалите 20 се занимават с риболов, който е и основната прехрана. Океанът е щедър на риба. Достатъчно е да се пусне корда и за половин час ще има риба за богата вечеря на многочленно семейство. Рибарското селище с малкия пристан край пристанищния град Палмейра е наслада за окото – уловът е букет от цветове. Всеки ден има и прясна риба тон, която е в изобилие – когато е сезонът, килограмът е по 2 евро, след това става по-скъпа – цели 5 евро за килограм.
Излюпване на костенурки Карета
Кабо Верде е третото по големина в света място за гнездене на морски костенурки. Те са сред най-застрашените морски животни, а тук на тези малки острови са идвали от хилядолетия. Плажът Ervatão, на югоизточния бряг на Боа Виста, е третото по популярност място в света за гнездене на костенурки от вида Карета (този вид костенурка е единствена в рода си). Но точно до нашия комплекс в пясъка е направен изкуствен развъдник за костенурки, а преди залез-слънце може да наблюдавате как от се излюпват от яйцата.
