Пред очите ми е великолепен дълбок и тих залив, който сутрин посреща първите слънчеви лъчи, а вечер изпраща огненото кълбо да спи. Долу са се скупчили малки къщички, а таверните са изкарали под сенките на големи дървета своите неизменно сини маси и столове. Именно тук някога боговете Зевс и Хера идват на меден месец и зачеват първородния си син Херакъл. Знаели са къде да дойдат! Ех, тази гръцка митология…
А ние, хората от днешното дигитално време и изкуствения интелект, сядаме на тези сини столове и се наслаждаваме на безвремието, което ни обхваща. Намираме се в малкото селце край морето Лимни, разположено на втория по големина гръцки остров Евия (след Крит), част от недотам познатата ни централна Гърция.
снимки: авторът
Добре дошли на остров Евия!
Предполагам, че повечето от вас не са чували за този остров, въпреки, че може би през уикенд сте в Гърция (Халкидики и Тасос сигурност сте ги разорали вече). Признавам, че и аз бях сред тези и останах изненадана, че Евия е вторият по големина остров на съседите, пък не го познавам. Ами Миконос, Санторини, Лефкада… къде отидоха? Е, време е да открием другата Гърция, където туристическите атаки не са толкова активни, условията за ваканция са чудесни, има много възможности за настаняване и активности, и цените са много добри.
Отварям картата, за да видя накъде отиваме, като си мисля, че ще е цял ден път с камили. Всъщност са 550 км. от София и само по магистрала, като изключим Кресненското дефиле (кога ли най-сетне ще доживеем да стане тази магистрала Струма?!). Пътуваме до Солун, а след това по магистралата към Атина. (Магистралните такси са около 25 евро). Крайната ни точка е селцето Глифа и това е най-близкият пункт, ако пътувате с автомобил. Оттам се качваме на ферибот и за около половин час сме на острова в Агиокамбос. Веднага ни обзема онова усещане за спокойствие, липса на каквото и да е бързане и напрежение. Зокумите и бугенвилиите са като цветни водопади по пътя. Вече усещаме ваканционният полъх.
Остров Евия е изключително зелен. Дълъг е дълъг 150 км и на него живеят около 220 хил. души. В северната част има хълмове с гъсти гори, много от тях са борови. За съжаление, немалка част от тях са изгорели от пожарите през миналата година, но в момента се възстановяват. Другата ценност на острова са многото минерални извори. В централната част се простира планинският масив Дирфис и градът Еретрия - търговски център в древността. Административният център на острова е град Халкида в южната част, който има около 100 хил. жители. Там има и мост, който свързва сушата с острова. Ние обаче се разхождаме само из северната част, нямаме време за целия остров.
Лyтрa Eдипcу и морските минерални извори
Основният град в тази част е Лyтрa Eдипcу (наричан още Лутра Едипсос или само Εдипсoc), който е един от най-посещаваните SPA курорти в Гърция. Основната атракция тук са горещите минерални извори, които се намират на самата брегова ивица и се изливат директно в морето, а температурата е οт 34 дo 70 градуса. Минералните води са издълбали естествени малки басейнчета в скалите и всички ги използват като вани за присядане или лягане. Най-интересното е, че всеки може да дойде по всяко време на денонощието и да постои в горещите води, колкото издържи, защото наистина близо до извора е страшно горещо. Няма билети или вход, дори е направена малка съблекалня и закачалки за хавлии и дрехи. Водата от изворите е подходяща за заболявания на костите и ставите, както и при гинекологични проблеми. Въпреки това, не е препоръчително да се стои повече от 20 минути в нея.
Самата плажна ивица е тясна, но дълга, а хубавите и големи плажове са непосредствено след града (все пак не са с фин, златен пясък, така че не забравяйте обувки за вода).
Курортното градче предлага много къщи за гости и хотели от всякакви категории. Приятната крайбрежна алея е пълна с ресторанти, кафенета и сладкарници. Лутра Едипсу също разполага с малко пристанище за фериботи, които го свързват с Аркица на сушата и оттам е по-близо да се отправите към Централна Гърция на сушата – към знаковия зимен курорт Арахова и най-старото светилище в света – Делфийския оракул.
Гръцките Сейшели на Лихадонисия
Ако отседнете в Едипсо, задължително трябва да отидете до 7-те малки вулканични островчета край Лихадонисия, известни като "гръцките Сейшели". Покрити са с маслинови дървета, борове и храсти и са били обитавани предимно от рибари. Към края на 20-те години на миналия век е 70 островни жители, но повечето напуснали през 60-те години. В южната част на островчето Монолия днес са запазени руините на старото селище.
За около половин час път с кола от Едипсо може да стигнете до Lihada. Оттам за около десетина минути има лодки, които за 10 евро (в двете посоки) ще ви закарат до един от двата плажа, където има чадъри и шезлонги (безплатни, само срещу консумация). Внимание! През юли и август е препълнено, така че, ако не пристигнете рано сутринта, по-добре не ходете. Може да направите само разходка с лодка между островчетата, която е около половин час. Иначе водите са прозрачни и напълно спокойни. На двата плажа има малки таверни с прясна морска храна на прилични цени. Но не пречи да си вземете нещо за прихапване или някоя напитка.
На връщане, като слезете на сушата в първото село търсете на самата алея таверната "O, Kapetano!" Препоръчвам! (Гърците казват, че е една от 3-те най-добри на острова).
Очарователното Лимни
Малкото селце Лимни очарова със своя огромен залив, който предлага прозрачни и спокойни води, идеални за плуване и гребане, както и за малки деца. По се от централната алея, където се редят една до друга множество таверни. Търсете тази с големия чинар.
Северната част на остров Евия предлага много селца, където можете да намерите студиа и апартаменти под наем. Плажовете трудно могат да се препълнят, просто защото са много. Бреговата ивица на острова е цели 900 км!
