Четири сценария за развитието на дигиталното съдържание и информационните технологии в Югоизточна Европа до 2025 г. бяха създадени от специалисти от осем страни от региона. Сценариите разглеждат различни аспекти и фактори, които биха могли да повлияят на технологичния сектор – от държавното управление и регулациите, през технологичните платформи, до предприемачеството и иновациите, за да покажат какви са вариантите за бъдещето на този сегмент. Те са създадени като част от пилотно за региона на Югоизточна Европа Форсайт упражнение в сферата на информационните и комуникационни технологии, което се осъществява в рамките на проекта „FORSEE - Регионален Форсайт в сферата на ИКТ за страните от Югоизточна Европа“ (FORSEE - Regional ICT Foresight exercise for Southeast European countries). Проектът е съфинансиран от ЕС, по Оперативна програма за транснационално сътрудничество „Югоизточна Европа 2007-2013“ (South East Europe Transnational Cooperation Programme) и има за цел реформиране на политиките за научни изследвания, развитие и иновациите в сферата на информационните и комуникационни технологии (ИКТ) в страните от Югоизточна Европа.
В рамките на FORSEE се организира поредица от три регионални работни срещи, втората от които се проведе на 14 октомври 2013 г. в гр. Будапеща, Унгария. На нея представители от осемте страни, участващи в проекта (Австрия, България, Гърция, Румъния, Словения, Сърбия, Унгария и Черна Гора) дискутираха бъдещите сценарии за развитието на дигиталното съдържание (digital content) в Югоизточна Европа. Те определиха ключовите фактори, които биха могли да окажат влияние върху развитието на сектора, както и основните движещи сили, тенденции и причинно–следствени връзки в него. За разлика от широко използваното в други случаи определение за „дигитално съдържание“, което често включва всички типове цифрови носители (CD, DVD и др.), проектът FORSEE се фокусира върху едно по-тясно определение на този термин, което включва дигитално съдържание, достъпвано и използвано онлайн посредством глобални дигитални платформи като Интернет. Дигиталното съдържание се разделя на такова, произведено от традиционната медийна и развлекателна индустрия (издания, филми, телевизионни предавания, музика, видеоигри и др.), разработено от не–развлекателни играчи (индустриален дизайн, софтуер, реклама и др.), създадено от свързани с държавата (некомерсиални) организации (културно, научно, образователно, здравно и др.), както и интернет съдържание (уеб страници, блогове, цифрови снимки, видеоклипове, уеб 2.0 съдържание и др.).
Всеки от четирите сценария за бъдещето (State A, State B, State C, State D) отговаря на специфична комбинация от възможности, като при създаването им са взети предвид главно две измерения на бъдещите промени. Първото от тях разглежда четири ключови елементи на дигиталното съдържание: отвореност и възможност за последващо използване, споделяне и промяна; степен, в която технологиите, платформите и инфраструктурата за производство, разпространение и използване на дигитално съдържание са под контрола на потребителите; достъп до обществени данни като информация за транспортния трафик в реално време, за времето, статистически здравни данни, изследователски данни, образователна и културна информация и др.; регулаторна поддръжка на отвореността на съдържанието, включително аспекти като интелектуална собственост, потребителски права, конкуренция, защита на личната неприкосновеност, сигурност на данните и др. Второто измерение разглежда въпроси, свързани с иновативния потенциал на компаниите от Централна и Източна Европа, включително дали имат капацитета както да въвеждат иновации, така и да проникват успешно на глобалния пазар.
