Сядам на шофьорската седалка и бързам да изчезвам от големия град. Зад волана съм на Dacia Duster, който за първи път се предлага с автоматичната трансмисия EDC (Efficient Dual Clutch). Натискам педала, леко замисляне, но после колата здраво дръпва напред.Първо впечатление – много добро! В трафика на петъчния следобед се чувствам повече от комфортно с този автомобил, а и нали гледам от високо?
Тестовият модел е оборудван с 1,5 л дизелов мотор, 110 к.с., предно предаване и шестстепенен автоматик. Скоростната кутия EDC е комбинация от два съединителя: единият съединител контролира нечетните предавки (1-ва, 3-та и 5-та), докато вторият покрива работата на четните предавки (2-ра, 4-та и 6-та), както и задна.
Смяната на предавките става чрез електромеханични актуатори, които от своя страна се контролират от контролен блок, който избира подходящата предавка, взимайки под внимание намесата на водача. Предавките се сменят чрез превключване от единия на други съединител; първият се отваря, докато едновременно с това вторият се затваря, което гарантира постоянно сцепление при смяна на предавките, без да се губи енергия.
Duster извървя много сериозен път на развитие и това, което виждаме днес определено отговаря все повече на изисквания на клиентите, а те буквално се променят всеки ден.На магистралата автомобилът се държи отлично – няма клатене, поддържа отлично скоростта, без да усещам недостиг на мощ. Това, което ми прави впечатление, е още по-добрата акустика в купето – аеродинамичният шум е намален, както и този от двигателя.
Излизам от магистралата и потеглям по чудните български междуселски пътища. Ами, това е автомобилът за тях. Чак съм впечатлена, каква добра возия предлага Duster, а спътникът ми (кандидат-купувач на модела), който нарочно е седнал на втория ред седалки, чак не може да повярва, колко добре се чувства. После се изкачваме по баира, за да стигнем до селската къща. За наша радост автомобилът не задира коловозите, защото е достатъчно висок, нещо, което се случва почти с всеки друг минал оттам (кандидат-купувачът вече е съвсем впечатлен!)
Интериорът е много приятен – конкретната версия е с текстилна тапицерия в два цвята, пиано лак и хромирани елементи на централната конзола, кожен волан. Аудио-навигационната система Media Nav Evolution е със 7" сензорен екран и камера за обратно виждане и заден паркинг сензор. Единствено не ми харесва, че е позиционирана по-ниско, абсолютно вертикално, което ме принуждава да отмествам поглед от пътя, за да погледна към нея. Но пък боравенето с шест основни плочки е повече от лесно и интуитивно. Навигацията е от любимите ми – Tom-Tom. Изключително лесно се борави с нея и показва и най-малки пътчета и улички.
На фона на пролетно цъфналите храсти и дървета Duster стои отлично в неговия тъмно капучино цвят с черни брони и черна предна радиаторна решетка, а блокът светлини прибавя лайфстайл елемент. Надлъжните релси на покрива и праговете са в матиран хром, който ясно ги отличава, а естетическата линия се допълва от черни алуминиеви джанти 16" с диамантен ефект.
Пътувам, без да икономисвам гориво, а резултатът е 6,4л/100 км. Доволна съм.Най-важното е, че Duster продължава да запазва един от най-важните си фактори за успех - цената. Стартовата е 22 хил. лв, а базовата на тестовия модел, начерен Black Shadow започва от 35 150 лв. Още по-хубавото е, че за допълнителни екстри няма да се бъркате дълбоко и така конкретната версия струва 36 530 лв.