България и редица държави от Европейския съюз са изправени пред тежка демографска криза, белязана от бързо застаряване на населението и намаляваща раждаемост. Социално-икономическите последици от тази тенденция и възможните мерки за смекчаване на ефектите върху работната сила и пенсионните системи бяха сред основните теми на Софийския икономически форум.
Според представените данни на форума близо 1.5 милиона българи в момента работят зад граница. Народен представител от „Продължаваме промяната“ Асен Василев изтъкна, че основните мерки за справяне с проблема трябва да включват целево повишаване на заплатите и общо подобряване на условията на живот в страната, за да се насърчи завръщането на сънародниците ни.
Европейската комисия също отчита нуждата от промяна в подхода спрямо свободното движение. Генералният директор на ГД „Регионална и градска политика“ Темис Христофиду посочи, че макар движението на хора в ЕС да е максимално улеснено, последиците от това не са били достатъчно добре премислени. Според нея е необходимо обединяване на няколко европейски политики, така че хората да пътуват в чужбина само по избор, а не по икономическа необходимост.
Тезата беше подкрепена и от Никола Димитров, председател на Балканския център за конструктивни политики – Solution. Той представи тревожна статистика за свиващата се тежест на континента: докато през 50-те години на XX век населението на Европа е представлявало 22% от световното, днес то е едва 9%, а в края на века се очаква да спадне до 6%. По думите му регионът се състезава с времето, а основното решение е връщането на възможностите за реализация у дома, за да се спре изтичането на кадри.
От своя страна Световната банка подчерта, че България прави опити да бъде лидер в търсенето на решения за справяне с демографските предизвикателства. Джейсън Пелмар, ръководител на Групата на Световната банка за България, съобщи за нов междинен доклад на институцията, фокусиран върху семейната политика, осигуряването на условия за остаряване в добро здраве и преодоляването на демографските дисбаланси, които са най-силно изразени в по-малките населени места у нас.
