Банковите кредити и през 2013 година са най-голямата тежест, но и основен приоритет за плащане на българските домакинства. Това посочват от Асоциацията на колекторските агенции в България (АКАБГ). Според експертите семействата изпитват най-сериозни затруднения да платят заемите, изтеглени в предкризисните 2007 и 2008 година.
Другият съществен проблем на пазара на вземания е т.нар. „хроничен” длъжник - класически некоректен платец, стигащ до 9 задължения, който не плаща дълговете си, но успява да се сдобие с нови кредити, обикновено “бързи”, които също оставя необслужени. Въпреки тези проблемни точки, пазарът на събиране на вземания е белязан от по-скоро позитивни тенденции.
Очакванията са българите да станат по-платежоспособни през 2014 година. От сдружението посочват, че още в първите два месеца на годината е регистриран ръст в събираемостта на задълженията с близо 3% в сравнение с януари и февруари на 2013 г., което се дължи най-вече на подобряване на плащанията при банкови продукти. Според експертите позитивната тенденция се дължи и на подобряване на културата на плащане, както и на много по-прецизните критерии за оценка на кредиторите. Наблюдават се и признаци за раздвижване на кредитирането, което ще е още един положителен фактор. От сдружението очакват и възстановяване на някои ключови бизнес сектори като строителството, например, въпреки че в сектора на междуфирмената задлъжнялост сред най-проблемните области са свързаните със строителство, метали и транспорт. Наблюдаваният растеж на частните инвестиции ще даде пряк резултат върху събираемостта както при физическите, така и при юридическите лица.
Междуфирмената задлъжнялост е все още над 200% от БВП, въпреки очакванията за нейното намаляване поради плавното възстановяване на бизнеса в Еврозоната и респективно в България”, коментира Милена Виденова, Управител на Кофас за България. „Все още прилагането на структуриран подход при управление на риска при фирмените вземания е в прохождаща фаза на местния пазар. Добавената стойност по отношение на проучване, хеджиране на рисковете от неплащане и ефективни мерки по съдебно и извънсъдебно събиране тепърва ще набира скорост, тъй като резервите на фирмите са „изядени“ от кризата и ако искат да са конкурентноспособни и ликвидни, то е необходимо активно и систематично да прилагат мерки по управление на риска и събиране“, добавя Виденова.
Ипотечните и потребителските кредити, както и сметките за ток са сред дълговете, които българските домакинства плащат най-стриктно, като забавянето им обикновено е признак на реален финансов проблем в семейството. Неплатените сметки за вода и парно са по-често срещан случай и съществена част от хората пропускат да ги включат в списъка си с месечни разходи по различни причини.
Хората са започнали да плащат по-стриктно месечните си такси за кабелна телевизия и интернет. За сметка на това, задълженията за мобилни телефони са паднали в скалата на приоритетните плащания в този период.
Данните на АКАБГ сочат, че възложените им дългове за събиране за 2013 се равняват на 2.688 млрд. лева. От тях 2.605 млрд. представляват задължения на физически лица, а бизнесът е възложил за събиране 19 млн. лева от местни фирми и 64 млн. лева от чужди контрагенти. Сред най-активните клиенти на колекторските агенции са банковите институции и телекомуникационните дружества, като двата сегмента съставляват близо 80% от всички възложени на агенциите вземания.