Професиите в ИКТ сектора оглавяват класацията за най-привлекателни в България, докато пилотите заемат последното място. Данните са от Актуализирания Рейтинг на привлекателността на професиите (АРПП), представен от Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ) по време на конференцията „Привлекателни професии за устойчиво бъдеще“.
Събитието постави ясен акцент върху нарастващата криза в уменията и необходимостта от ускорена промяна в политиките за учене през целия живот. Въпреки рекордно ниската безработица пазарът на труда е изправен пред недостиг от 200–250 хиляди кадри, подчерта председателят на УС на АИКБ Румен Радев. „Системата работи на границата на възможностите си, няма резерви от свободна работна сила“, заяви той и добави, че дефицитът вече е преди всичко на умения, а не само на хора.
Рейтингът обхваща 78 професии от 17 сектора. Специалистите по технически науки, компютърни мрежи и програмистите заемат първите позиции заради високите доходи, гъвкавите условия и възможностите за развитие в мултинационални компании. В челната група попада и професията „специалисти по обучение и развитие на персонала“ от сектор „Образование“, оценена високо заради добра перспектива и по-нисък стрес.
На противоположния полюс са професиите от „Културно-творчески дейности“ и „Земеделие“, оценени като едни от най-неатрактивните. По думите на ръководителя на проекта доц. д-р Милена Ангелова професията пилот е последна в класацията заради скъпото обучение, липсата на държавна подкрепа и ограничените възможности за развитие.
Сред участниците в конференцията бяха представители на държавни институции и парламента, които се обединиха около нуждата от системни мерки. Деница Сачева подчерта важността на инвестициите в професионално образование и дуално обучение във висшите училища. Акад. Николай Денков призова за по-силни политики за учене през целия живот, а заместник-министърът на образованието акад. Витанов изтъкна, че технологичните промени изискват непрекъсната квалификация.
Заместник-омбудсманът Мария Филипова предупреди, че голяма част от младите хора нито учат, нито работят, което превръща темата в „разговор за спасяването на едно ново поколение“.
В дискусионния панел заместник-министърът на труда Наталия Ефремова отбеляза, че 40% от работодателите в ЕС не могат да намерят хора с подходящи умения. До 2027 г. чрез е-ваучери и дигитални платформи МТСП планира да подкрепи обучението на 830 хил. души.
