Като че ли всеки вече разбира от качествени вина и с категоричност заявява, кое вино струва и кое - не. А всъщност- вкус другар няма. Като че ли всеки вече разбира от качествени вина и с категоричност заявява, кое вино струва и кое - не. А всъщност- вкус другар няма. Колкото и странно да звучи до сега не е правено проучване за предпочитанията на българите по отношение на вината - какъв сорт предпочитат, от кои изби, от коя държава. И това понякога изправя пред проблеми ресторантьори и сомелиери. За налагането на българските вина на родния и чуждите пазари споделя Мария Йорданова, председател на Асоциацията на българските сомелиери.
Г-жо Йорданова, придобиха ли българските вина повече известност в чужбина? - Не, защото никой не ги рекламира в чужбина. В момента, съобразно държавната политика има множество програми, които са по различни европейски фондове и те са точно в областта на рекламиране на агрокултурата. В случая има и средства за промоции на българските вина в чужбина, като са разделени на промоции за държави от ЕС и за държави извън ЕС. Както при всеки един проект трябва някой да се активизира, да го предложи, да го напише, да го спечели, а и да го изпълни накрая.
Кой трябва да заеме активната страна, в случая - винопроизводителите ли? - Според мен липсва активност. До 30.11.2007 г., можеше да се кандидатства по проекти за промоции на българските вина към държавите от ЕС. Тази дата беше изпусната - следващата е началото на април, когато трябва да се предадат проектите за промоции на виното в държави извън ЕС. Надявам се, поне този път да не изпуснем възможностите.
Как могат да се промотират наши вина в чужбина - къде и как? - В момента различни винопроизводители лансират продуктите си - по време на различни събирания, но това е в малки мащаби. Има участия на отделни щандове по изложения, но това, което липсва е по-масираното присъствие на българските вина - просто няма дългосрочна стратегия за промотирането им. Няма, например, промоции пред дипломатически мисии, пред журналисти, чрез нашите посолства, чрез големите дистрибуторски вериги или чрез хотели и т.н. Няма консолидация на няколко големи винопроизводители, зад която да застане и държавата и след това да се правят различни промоции и реклами в медиите - в момента не се развива такава дейност. Трябва да се види как другите държави се опитват да популяризират техните продукти. Държавите си имат винени камари и сдружения, които промотират вината им по света. Например италианските вина правят “Пътя на виното”, “Винено Рок енд Рол шоу” и т.н. Във Франция планират поредица от промоции на френските вина под егидата на тяхното Министерство на земеделието, насочени и към България, въпреки че не сме толкова голям пазар. Силно се надявам, че и тук някой ще помисли в тази насока, защото това няма да стане за ден или два.
Имаме ли качествени вина, които могат да се конкурират на открития пазар? - Според мен имаме такива вина, но за да станат конкурентоспособни, трябва да се знае за тях. Трябва да се похарчат пари за реклама, преди да могат да се конкурират с останалите.
В България навлизат много чужди вина - напоследък аржентински и чилийски. Това не е ли проблем за родните винопроизводители? - Тепърва ще навлизат още повече чужди вина. Това ще засили интереса на купувача към тези вина, защото някои от тях са известни и емблематични марки. Като дойде такова вино на прилична цена и с добро качество, нещата придобиват друг аспект - тепърва ще се появява сериозна конкуренция. Нашите производители трябва да помислят как могат да се докажат на фона на една такава сериозна конкуренция. Разбира се, има и бутикови, скъпи вина, но те са и за по-сегментирана група от пазара. Бях във Франция и имах поръчка от български клиенти да търся чужди вина за над 1000 евро бутилката. Така че тук има пазар и за скъпи вина.
Научиха ли се нашите ресторантьори да предлагат българските вина? - Много малко, за съжаление. Дежурната реплика от много мои приятели-ресторантьори е: “Изпрати ми някой сомелиер”. Луксозните ресторанти търсят обучени кадри, но някои вече и сами обучават и инвестират в тяхното развитие. Това е сложен занаят. Трябва да се познават добре вината. С обученията, които прави нашата асоциация, се опитваме да налагаме предлагането на вино да става все по-често, за да може да се увеличи и интересът на клиентите. Имахме гост-лектор от Чили, който много се хареса на курсантите ни и сме го поканили да дойде отново през март. Организацията на едно такова посещение не е никак лесна и евтина. Но в България нямаме добре подготвени лектори в тази насока. Имаме много добри енолози и технолози, които преподават в института в Пловдив, но има нужда от сомелиери, които да обясняват на ресторантьорите. Те учат хората как да дегустират и разпознават вината.
Как трябва да се продава едно вино, за да се печели от него? - Първо, трябва да се знае историята на самото вино. Как трябва да се съхранява. Какво вино би искал купувачът и защо? Трябва да се знае и психологията на клиентите - какви вина предпочитат и отворени ли са към опитване на нови вкусове? Трябва да се предлагат дегустации и на по-скъпи вина, за да могат клиентите да изберат това, което им допада най-много. Всичко е въпрос на конкретна политика. Има много схеми на завладяване на клиента.
Смятате ли, че българските винопроизводители преодоляха проблема със задържането на качеството в няколко поредни години? - Веднъж се опитах да събера такава статистика, но се оказа, че няма как да стане. В тази област не са правени никакви проучвания - не само за качеството на вината, но и обикновена статистика за предпочитанията на клиентите - кое вино се пие повече, какъв сорт, от коя държава вината се търсят най-много и т.н. Говорих с една агенция, от която ми казаха, че могат да направят подробно проучване по тези въпроси, но мисля, че тук трябва да се намеси Министерството и да подкрепи едно такова изследване на пазара.
Кой диктува модата във вината - сомелиерите или потребителите? - Според моя професионален опит бих казала, че сомелиерите са хората, които определят кой какво ще пие. Клиентът трябва да научи отнякъде за това вино, преди да изгради своите предпочитания. Малко са клиентите, които познават вината толкова добре, колкото един професионален сомелиер. Много по-удобно е да се довериш на специалиста.
Каква е модата в момента? Какво препоръчват сомелиерите? - Напоследък се пият повече млади вина. Не става дума само за вината “Нов свят”, които навлизат през последните години на пазара. В Европа тенденцията да се пият по-млади вина също се развива. Рядко се поръчват стари или енотечни реколти. Съществува и логиката, че при едно по-младо вино шансът да е съхранявано неправилно е минимален в сравнение със старите вина - над 30-40 години.
