Ако трябва да бъда честна, беше ми малко странно, когато през есента на 2022 година Jeep представи първия си електрически модел – Avenger. Марката, която е създател на понятието „джип“, символ на пълна проходимост и сила, да влезе в новия електрически свят без да загуби това, което е градила толкова години, е сериозно предизвикателство. И комбинирайки традициите и трендовете на новия свят, в който живеем, само с появата си през миналата година Jeep Avenger спечели титлата „Автомобил на годината“ в Европа за 2023 година, избран от моите колеги журналисти от големите европейски държави. Първоначално моделът се появи само с електрически двигател, а по-късно бяха добавени бензинов двигател с вътрешно горене и версия e-Hybrid. С тези три варианта Jeep се движи към електрификацията с крайна цел през 2030 година всички модели, които предлага, да бъдат само напълно електрически.
В изминалите дни имам привилегията да бъда първият журналист в България, който сяда зад волана именно на електрическия Avenger и да се разхождам с него в реални пътни условия. От първия поглед ме пленява с прекрасния си син цвят Azure (има още 6, като ярко жълтият „крещи“ буквално отдалече).
Няма как да се обърка, че това е Jeep, защото дизайнът е запазил загадъчната визия, която привлича и поради която понякога „добрите момичета“ харесват „лошите момчета“ с такива „мъжки“ машини. Смели и остри линии, трапецовидни арки на калниците, мощно и здраво тяло. Avenger е проектиран и конструиран като истински Jeep, който съчетава гените на марката в компактен SUV с комбинация от повишена проходимост, стил, функционалност и технологии. Нещо важно – пътният просвет (клиренсът) е 20 см, което дава гаранция, че ще може да се минава и по пътища извън асфалта, без да се удари батерията, която е разположена точно отдолу.
Символът на Jeep - решетката със 7 отвора, сега има елегантен и модерен дизайн, а синьото "е" слага подписа на нулевите емисии. Емблематичните двустепенни предни фарове, които напомнят за легендарния Jeep® Cherokee XJ от 80-те години, са проектирани леко зад бронята, за да бъдат предпазени от удар, ако преминавате през пресечен терен, и същевременно да придават модерен вид на автомобила.
Но да видим какво се случва с най-интересната част от този тест – електричеството. Jeep Avenger electric е оборудван с един електрически мотор, който развива 156 к.с. и 260 Нм въртящ момент. Батерията е с капацитет 54 kWh и според данните от производителя осигурява до 400 км пробег в комбиниран цикъл и до 550 км в градски условия. Вземам колата със 100% заредена батерия, която ми отчита 388 км възможен пробег, но това е изчислено, имайки предвид средния разход при предишно шофиране. Нулирам разхода.
Първият ден обикалям из София. Като истински SUV Avenger има 6 режима на движение – спортен, нормален, еко, пясък, кал и сняг. Автомобилът е с предно предаване само. Моята концепция е, че в градската джунгла няма къде да се надпреварваш и да показваш мускули и след като пробвам нормалния режим, на който колата винаги потегля, зареждам режим "еко". Виждам, че веднага ми прибавя още 10 км пробег (понякога може да се окажат фатални). Усещам, че мощта е ограничена, но в съботния слънчев ден трафикът надминава този в делничен в 18ч – имам чувството, че всички налични автомобили в София са се пуснали в движение.
A post shared by Ina Georgieva (@ina.georgi)
Няма смисъл да се напъвам, на много места движението е "тръгни-спри" и затова си пестя тока. Хубавото е, че има система за рекуперация. Разходът ми стига дори до 14,5 kWh/100 км, което е супер и дори е под официалния, който обявяват като 15,9 – 15,4. Тук обръщам внимание, че колата относително лека тежи около 1,5 тона и съм сама в нея, без багаж и без климатик (навън са 15 градуса). Както е известно, всеки килограм, всеки градус оказва влияние върху разхода на ток. Но пък шофирам така, както и личния ми автомобил, без да търся икономия.
Супер е, че Avenger electric е компактен – с дължина от 4,08 м може да се паркираш на доста места. Воланът е с леко, типично електрическо поведение и в тази съботна джунгла си намирам места за паркиране, които са изостанали заради малките разстояния.
Другото, с което ме спечели Avenger, е „глезотията“ с махването под багажната врата. Тя автоматично се отваря (съответно по същия начин и затваря - вижте видеото). За разлика от много други модели (вкл. и премиум), при които изпадаш в комични ситуации, размахвайки крак, за да уцелиш точно сензора, тук сензорите са разположени така, че те "прихващат" където и да махнеш леко под задната броня. За жените, които почти винаги носят по няколко чанти и торби, това е голямо удобство. Освен това, когато си нарамила всичко и се прибираш, например, махваш и си заминаваш - колата автоматично се заключва. Благодаря, Avenger!
Разглеждам интериора, който прагматично е организиран, предоставяйки достатъчно място и простор. В центъра е 10.25-инчовият екран на инфо-развлекателната система Uconnect, видим за всеки на борда. Разбира се, предлага свързване с Android Auto и Apple CarPlay. Менюто е лесно организирано и разбираемо от раз. поглед. Отдолу са извадени физически бутони за основните функции. В средата на арматурното табло е разположен дълъг рафт за съхранение на предмети, чиято основа е силиконова, лесно се маха и може дори да се мие.
Смяната на предавките е още по-долу с натискане на бутони, като в началото, докато свикнеш къде са, е леко затрудняващо, особено ако трябва скоростно да смениш предна и задна скорост. На третия ден обаче, ръката интуитивно вече знае къде се намират. Под тях се намира голямо пространство за предмети, място за зареждане на смартфон, за чаши и бутилка.
В неделя отивам до нашата вила, която е на 80 км (от врата до врата) в района на Ботевград. Времето е по-студено, около 4-5 градуса. Имам 65 км да пътувам по магистрала Хемус. Батерията ми показва, че имам 300 км пробег. Трябва да ми стигне! Само че, на еко режим никак няма да е ОК да пътувам по магистралата… Карам на нормален (тези, които карат с 90 по магистралата са по-опасни дори от тези, които са със 160, не че са позволени). За момент включвам и спортен режим и колата рязко потегля напред. Карам с около 120, обаче виждам, че километрите доста започват да се "ядат" и ако продължава така, няма да мога да се върна, трябва да спра в Ботевград, за да заредя... Не съм планирала такова време. Затова гравитирам около 100 – 110 км/ч. и чакам спусканията (особено на отиване са доста след първия мост), за да печеля километри. И всеки си казвам, че ако повече хора можеха да карат електрически автомобили, движението щеше да бъде много по-възпитано. Тези коли превъзпитават!
И тук идват нещата от живота и реалността на батериите (по принцип). Зареждането на батерията на Avenger от 0 до 80% става за около 34 минути на бързо зарядно устройство, а само за 3 минути се получава заряд за до 30 км, ако просто трябва малко да "напомпите" батерията. Това е чудесно! В домашна мрежа wallbox за 6 часа. Но всеки петък, ако нещо важно не ме задържа, семейството ни "бяга с 200" извън София и отиваме на селската ни къща, където зареждаме личните си батерии. Там не мога да зареждам електромобили в домашната мрежа, защото токът в българските села понякога едвам подхранва крушките. Значи трябва да съм "планирала" преди това къде и кога да зареждам. Не че е невъзможно, а и вече има приложения, които планират вместо теб. Имаме и къща в Троянския балкан. Нея направо я изключвам от "електрическата сметка", защото до там няма да хабя нерви да смятам и планирам.
В крайна сметка се върнах в София без проблеми, като на магистралата разходът ми беше около 19,5 kWh/100 км. Бяха ми останали 80 км пробег. В понеделник сутрин, когато върнах колата, рекапитулацията беше следната: изминати общо 265 км, останали 42 км и 15% батерия. Заключението е, че в един средностатистически живот с Avenger напълно спокойно може да преживеете седмицата и уикенд извън София и да стигнете до вилата си, до която има черен път във всеки сезон. Да караш електрически автомобил в града е удоволствие и предимство, дори и заради пъргавината, която всеки такъв автомобил има (въпреки че Jeep Avenger не е скоростен състезател – ускорението е 9,0 сек от 0 до 100 км).
Убедена съм, че само след 2-3 години тези електрически километри ще са съвсем други и няма да са дори обект на коментари "Колко минава? Ама няма да стигне до морето!". Тогава може би на дневен ред ще е въпросът "Кой ще кара автомобила – ти или AI?". Затова, докато хората още сме на дневен ред, да изпитаме удоволствието от шофирането :)
