fbpx Как птиците разказват за промените на климата | твоят Бизнес - списание за предприемчивите българи

Как птиците разказват за промените на климата

Как птиците разказват за промените на климата

За 22-ри пореден път Българското дружество за защита на птиците (БДЗП) организира преброяване на зимуващите водолюбиви птици у нас. Над 200 служители и доброволци и участващите партньори, обединяват усилията си в повече от 40 екипа. Те посещават почти всички водоеми в страната от 13 до 15 януари 2012 г. В същия период ще бъдат преброени птиците и в повечето европейски страни. В България ще бъдат обхванати над 200 територии, включващи Дунавското и Черноморското крайбрежие, и всички водоеми във вътрешността на страната, където зимуват водолюбивите птици. Участниците ще проследят броя, вида и разпространението им. 

Предварителните резултати за България сочат, че птиците за пореден път доказаха свойствата си да показват промените в средата, която обитават. По време на изминалото преброяване бяха установени далеч по-малко птици в сравнение с изминали години. В местата, където често има големи струпвания на водолюбиви птици, долитащи у нас за зимата, бяха установени изключително ниски числености. Същевременно бяха наблюдавани няколко вида, които се виждат у нас предимно през лятото. Сред най-интересните наблюдения са установените бели и черни щъркели, белооки потапници и домашни червеноопашки. Някои от тези видове се срещат все по-често през зимата въпреки, че са мигриращи видове и се срещат у нас предимно през лятото.

Причините за по-ниските числености са комплексни, тъй като много фактори влияят на птиците. Основната причина за установените ниски числености на зимните ни гости и регистрираните летни обитатели, е че зимата е по-топла от обикновено. Това е причината да търсим птиците на север от нашата страна. Българско дружество за защита на птиците е част от партньорство с природозащитни организации от целия свят, което ще ни помогне да разберем къде се намират птиците в момента.

Черноморското крайбрежие традиционно привлича многократно повече зимуващи птици спрямо останалата част от страната. През тази година обаче, Дунавското крайбрежие осигури най-подходящи условия в страната и беше сред местата с най-големи струпвания на водолюбиви птици. Предварителните резултати показват, че в района на Свищовско-Беленска низина, Русе и Бръшлен бяха регистрирани над 80 000 водолюбиви птици. За сравнение - максималният брой птици, преброени досега е 55 000 през 1999 г. Тези разлики обаче са изключение и е възможно около Дунав да са се струпали повече от половината от птиците, които ще зимуват у нас през 2012 г. Резултатите за цялата страна предстои да бъдат обработени и други значими места.

Резултатите от наблюденията за предходни години показват, че значително по-малко са птиците, които зимуват у нас в сравнение с началото на отчитане на техния брой. Така например през 1997 г. са регистрирани общо над 703 хиляди индивида водолюбиви птици в цялата страна, а през зимата на 2011 г. са регистрирани близо 30% по-малко (около 500 хиляди). Наблюденията за определени видове показват, че те предпочитат да зимуват далече на север от нашата страна, където температурите са по-ниски и благоприятни за тяхното съществуване. Предварителни наблюдения от изминалите седмици на настоящата зима предвещават още по-ниски числености.

България е предпочитано място за зимуване на редица водолюбиви птици. Сред тях са и видове, включени в Световния червен списък като червеногушата гъска, малката белочела гъска, тръноопашатата потапница, къдроглавият пеликан и много други. През студени зими в България е дом на 70% от световната популация на червеногушата гъска и до 40% от европейската популация на голямата белочела гъска. Близо 20 на сто от популацията на малкия корморан зимува по нашите земи.

Преброяването на зимуващите водолюбиви птици се провежда в световен мащаб от 1967 г. и е едно от най-масовите събития в областта на природозащитата. То дава оценка за състоянието на популациите на водолюбивите птици и за състоянието на местата, където те зимуват, голяма част от които са част от екологичната мрежа Натура 2000.

Опазването на видовете птици е основно направление в дейността на Българско дружество за защита на птиците (БДЗП), наред с опазването на важните за птиците места, на присъщите им природни местообитания и приобщаването на хората към опазването на птиците и природата. Работата включва непреки дейности като подобряване на законодателството и неговото прилагане, разработване на планове и стратегии, приобщаване на повече хора към природозащитните ценности и мн. др. Преките дейности за опазване на птиците включват проучвания и мониторинг на числеността и състоянието им в България, прилагане на плановете за действие, охрана на гнезда и други конкретни мерки за подобряване състоянието на застрашените видове.

През 2007 г. излиза първият Атлас на гнездящите птици в България. В него на 680 страници са представени основните данни за гнездовото разпространение, численост и история на развитието на националните популации на 298 вида птици от 1859 до 2005 г.

Опазване на някои застрашени водолюбиви птици

БДЗП е ангажирано в опазването на белия щъркел в национален мащаб вече близо 20 години. Спасена е единствената в България колония на къдроглавия пеликан в езерото Сребърна през годините на много ниско ниво на водата в езерото, когато яйцата и малките на пеликаните са изяждани от наземни хищници.

За опазването на Червеногушата гъска се провежда редовен мониторинг, като се закупуват се земи в районите на обитаване на вида, работи се с местните хора за намаляване на заплахите за вида.

Тръноопашата потапница - През март 2001 г. в четири балкански страни стартира партньорски проект на BirdLife International за опазване на два световнозастрашени вида – тръноопашатата потапница и малкия корморан. Целта на проекта бе да се проведе мониторинг на гнездящите и зимуващите популации на двата вида, да се проведат изследвания върху застрашаващите ги фактори, биологията и опазването им.

Малък корморан - През последните години БДЗП е осъществило два проекта за опазване на вида в районите на Пловдив, Хасково и Бургас. Дейностите по тях са позволили да бъде осигурена постоянна охрана на най-важните за нощувка на малките корморани места по долината на р. Марица.

Опазването на лешоядите в национален мащаб е една от сериозните дейности – направени са изкуствени подхранвания на лешояди, възприети и осъществявани впоследствие и от други природозащитни организации.

Египетски лешояд - Понастоящем египетския лешояд е един от най-застрашените видове птици в България, от който в страната са останали само около 30 двойки и по-малко от 100 на Балканите. Извършва се ежемесечен мониторинг на всички двойки, подхранване, охрана на гнезда, опръстеняване с цветни пръстени на всички малки (77 опръстенени от 2008 г.), изследване на оцеляемостта на възрастните чрез индивидуално определяне с фотокапани, изследвания на храната и токсикологични, изграждане на изкуствени гнездови ниши, образователни и популяризаторски дейности и изследване за заплахите за вида по миграционния му път, като до сега са осъществени експедиции в Турция, Етиопия и Судан.
Царски орел - Членове на дружеството охраняват най-застрашените от безпокойство гнезда, засаждат тополи, строят изкуствени гнезда и провеждат образователни кампании. Няколко важни за опазването на орела места са обявени за защитени територии, други ключови за орлите земи са закупени, за да се гарантира опазването им за нуждите на вида. Дружеството съдейства на местните хора да получават приходи от екологичен туризъм, тъй като местата с царски орли са особено привлекателни в това отношение.

Опазване на други застрашени видове в България

В миналото широко разпространени на територията на България, днес двата вида сухоземни костенурки, шипобедрена (Testudo graeca) и шипоопашата (Testudo hermann), са световно застрашени видове, вписани в Червения списък на Международния съюз за защита на природата (IUCN-2006) и са приоритет за опазване от редица международни конвенции. В българското законодателство са под протекцията на Закона за биологичното разнообразие, а Наказателният кодекс предвижда глоба от 1000 до 5000 лв. и лишаване от свобода до 5 години за унищожаване на екземпляри от двата вида. Въпреки предприетите от законодателя санкции, числеността на двата вида продължава да намалява със сериозни темпове. Причините за това са свързани с промяната на средата, в която живеят и с преки посегателства, които се отразяват върху поулациите на костенурките.

Facebook коментари