Град Кастория е разположен амфитеатрално върху тесен полуостров, който сякаш се врязва в спокойните води на живописното езеро Орестиада (Костурското езеро). Това е място, където природата, средновековната история и традиционната архитектура се сливат в съвършен баланс. Кастория (известна в българската история като Костур) пленява с уникалната си атмосфера и е задължителна спирка за всеки пътешественик в региона.
Чети повече за:
Голямото преспанско езеро
Малкото Преспанско езеро
Зад живописната фасада на днешния град се крие бурна, хилядолетна история, в която българската държава играе ключова роля. Стратегическото местоположение на Костур го превръща в апетитна хапка за империите и през Средновековието той неколкократно е част от българските предели. Градът е включен в границите на България още през IX век при княз Борис I или цар Симеон Велики, а в края на X век се превръща в една от най-важните крепости на цар Самуил, пазеща подстъпите към Преспа и Охрид до самото падане на Първото българско царство през 1018 г.
По-късно градът е освободен при цар Калоян и цар Иван Асен II, а любопитна следа от Второто българско царство е запазена в местната църква „Архангели“, където и до днес могат да се видят ктиторските портрети на българския цар Михаил II Асен и съпругата му Анна от 1256 г. През XIX век пък тук се разгаря силно движение за църковна независимост, оглавено от Костурската българска община, която открива и българско училище в града.
Ето най-интересните неща, които трябва да посетите в региона
Пещерата на дракона (Drakos Cave)
Снимки: авторът
Разположена на самия бряг на полуострова и на километър от центъра на града, това е една от най-модерно уредените пещери в Гърция. Вътре има 10 зали, 7 подземни езера, впечатляващи сталактити и сталагмити, както и плаващи мостове. Името ѝ идва от стара легенда за дракон, който пазел скритото в нея злато. Когато първият крал на града, Кастор, се опитал да влезе, драконът започнал да бълва огън, но бил победен, а пещерата разкрила своите подземни чудеса.
След пещерата може да се разходите по крайезерната алея, засенчена от вековни чинари и плачещи върби, е едно от най-успокояващите преживявания. Езерото е дом на лебеди, патици и пеликани, а местните рибари все още използват традиционни дървени лодки без кил (наречени каравия), характерни за района от векове.
Квартал „Долцо“ (Doltso) – машина на времето
Ако искате да усетите духа на стария град, трябва да се изгубите по калдъръмените улички на малкия старинния квартал „Долцо“. Тук се издигат т.нар. архонтики - величествени каменни имения от XVIII и XIX век, принадлежали на богати местни търговци. Те имат специфична архитектура с масивни каменни основи, издадени дървени еркери (чардаци) на горните етажи и изрисувани стени. Много от тях днес са превърнати в уютни бутикови хотели или музеи. Задължително посетете Фолклорния музей (разположен в къщата на фамилия Неранзис Айвазис), за да видите автентичния бит на местния елит от миналото.
Живият музей на Византия (Над 60 църкви)
Кастория е уникална с това, че в рамките на града са запазени над 60 средновековни и византийски църкви, датиращи от IX до XIV век. Те са малки, често вградени между по-модерни сгради или скрити в частни дворове, но крият безценни стенописи.
Градът на майсторите на кожуси
В исторически план Кастория е световноизвестна като център за обработка на кожи и ушиване на кожени изделия (кожухарство) – занаят, който се практикува тук още от времето на Византийската империя (около XII век). Дори името на града се свързва с бобрите (kastori на гръцки), които в миналото са населявали масово езерото. И днес в града и около него има стотици ателиета, дизайнерски бутици и модерни търговски центрове за кожени изделия, които привличат клиенти от цял свят.
Вкусовете на Кастория: Какво да опитате?
Поради хладния си планински климат, кухнята на Кастория е много засищаща и богата на местни продукти.
Задължително поръчайта Боб от Кастория (Gigantes). Районът е известен с отглеждането на изключително едър зрял боб, който традиционно се пече на фурна с домати, зехтин и билки. Сармите с месо (Sarmades) са друг деликатес и се приготвят се с кълцано свинско месо и кисело зеле, като често се заливат с класически яйчено-лимонов сос (авголемоно).
В местните таверни покрай езерото можете да опитате сулка (бяла риба) или шаран, приготвени на скара или запечени по стари рецепти. Района на Западна Македония, особено когато се доближите до „гъбената столица“ Гревена, гъбите истинско кулинарно изкуство. Местните са усвоили толкова разнообразни техники за приготвянето им, че успяват да ги превърнат във всичко - от семпло предястие до неочакван десерт. Не ги пропускайте!
Не пропускайте да направите и разходка с кану в езерото в клуб Adventure Kastoria, особено ако времето е хубаво. Ще ви напътства лично двукратния световен шампион и олимпийски по гребане Кристина Язидзиду, която е именно от Кастория и живее тук.
Фермата за чушки „Наумидис“
На брега на третото голямо езеро в региона Вегоритида, в живописното село Агиос Пантелеймонас се намира фамилна ферма за чушки „Наумидис“ (Naoumidis), която семейство Наумидис са в истинска туристическа атракция. Те са изградили модерна, изцяло каменна и традиционна фабрика, където всичко се прави на ръка. Най-интересната част е посещението на дегустационната зала, която прилича на винарска изба, но вместо вино, ще опитате гурме разядки, сосове, пастети, мариновани чушки и дори сладко от люти чушки (уникално е!). Всичко е 100% органично. Няма как да си тръгнете без някое бурканче, като цените са между 5 и 10 евро.
Спасителният център за мечки „Арктурос“ (Нимфео)
Скрит в гъстите гори над историческото селце Нимфео (Nymfaio), на около 1350 метра надморска височина, се намира центърът за кафяви мечки „Арктурос“ (Arcturos). Това не е зоопарк, а огромен, ограден природен резерват от вековна букова гора, създаден през 1992 г. с мисия да спасява и дава втори шанс за живот на мечки, станали жертва на бракониерство, незаконно държане в плен или останали сираци и да сложи край на феномена „танцуващи мечки“ на Балканите. Ще можете да видите съвсем близо до вас да се разхождата тромавите животни, които обаче ще ви изненадат със спринта, който могат да направят. Резерватът не работи от януари до март, когато мечките спят.
Следва продължение...
Този див, вкусен и аристократичен регион се намира на около 450 км от София, като около 5 часа и малко (ако няма тапа на Кресна) са ви достатъчни. Пътуването е по магистрала „Струма“ през ГКПП „Кулата - Промахон“ към Солун, а оттам се включвате в модерната и живописна магистрала „Егнатия Одос“, която има директни отбивки за всички ключови дестинации, лозя и винени изби в региона. Пригответе си около 20 евро за пътни такси в посока.
А наш верен спътник в това приключение беше Renault Austral E-Tech full hybrid – SUV, който сякаш е създаден за баланс между динамика и икономичност. По дългия път от София, през магистралните отсечки на „Егнатия Одос“ до стръмните подстъпи към високопланинското селце Нимфео, автомобилът демонстрира изключителен комфорт, тишина в купето и перфектно пътно поведение, което превърна километрите в чисто удоволствие.
