Благодарение на петрола и останалите природни ресурси, страната се е превърнала в една от водещите икономически сили в Азия и мощен двигател на развитието в Централна Азия. Казахстанският пазар е силно импортно ориентиран към Европа, като това с особено голяма сила важи за хранителните продукти от среден и висок клас, както и за текстилната промишленост. Тези две сфери биха заинтересували и българските компании, целящи развитие в областта на експорта.
Променящата се икономическа ситуация през последната една година, спада цената на нефта, както и приемането на редица важни документи, като напр. „Пет президентски реформи” на президента Нурсултан Назарбаев, също и „отвързването” на националната валута спрямо долара, са все фактори, които благотворно ще повлияят на бизнес климата в Казахстан. Това развитие неминуемо ще доведе до по-сериозно търсене на стоки за внос, и то такива, които могат да са алтернатива на наличните в момента премиум продукти от Франция и Италия, както и на тези произведени в Русия от мултинационалните компании. Няма как да не се отбележи и фактът, че инвестиционният климат в страната става все по-привлекателен и перспективен, а процедурите опростени и много по-прозрачни. Това, разбира се, не отменя необходимостта от намирането на подходящ местен партньор, с който много по-лесно може да се навлезе на тамошния пазар.
Друг отрасъл, в който би намерил широк потенциал за развитие на сътрудничество, е транспортната логистика и предстоящото доизграждане на инфраструктурата, където предстои намирането на стратегически партньори в редица проекти.
Навлизането на казахския пазар за всяка европейска компания би могло да се разглежда като своеобразен прекрасен тест и впоследствие и мост към целия централноазиатски регион. В момента Казахстан, като член на ЕС, предоставя и алтернативна възможност за експанзия на руския пазар, не през Москва или Санкт Петербург с техните завишени критерии и пренаситеност, а през сибирските градове.
Въпреки неотменното съветско наследство, смея да твърдя, че до голяма степен Казахстан е успял да се освободи от неговите негативи, не само като икономически модел, но и като маниер на правене на бизнес. Тук, в частните компании и в държавните холдингови структури, работят много млади хора, които са завършили образованието в някои от най-престижните западноевропейски, китайски и американски университети, както и в авторитетния Университет „Назарбаев“, който привлича изключителни преподаватели и специалисти от цял свят.
Столицата Астана, която практически е построена през последните двадесет години буквално в степта, представлява изключително модерен град. Той впечатлява всеки със своите небостъргачи, търговски центрове и многобройни луксозни хотели от световните вериги. През 2017 г. градът ще бъде домакин на световното изложение EXPO на тема Future Energy. Това е събитие, за което Казахстан се подготвя много активно и което ще бъде изключително мощен ускорител за пълното отваряне на икономиката на тази страна към глобалните пазари. Цената за провеждането на EXPO-то се определя на около 1,2 млрд. евро, от които 250 млн. евро бюджетни средства и около 1 млрд. евро привлечени инвестиции за изграждане на цялата необходима инфраструктура. За изграждането на изложбения град е заделен поземлен участък с площ от 124 хектара.
В Астана продължава и активната работа по реализирането на програмата „Достъпно жилище – 2020”, като до 2017 г. в това направление се планира да бъдат построени 1,3 млн. кв.м. жилищни площи. В сферата на строителството на социални обекти, до 2017 г. се предвижда да се построят 50 детски градини, 30 училища, 15 болнични обекта. В столицата ще бъдат построени и 12 крупни предприятия, между които фармацевтичен завод за производство на биоеквивалентни лекарства, комбинат за продукти за бързо хранене и др.
