Забързани и затрупани от проблемите на тежкото всекидневие в един момент осъзнаваме, че домът и семейството са останали на втори или трети план...И полека, отношенията между близките хора започват да охладняват, докато дойде момент на безсмислено разминаване в коридора у дома.Тогава може би за двете страни е по-добре да се разделят...Съдебните процедури в такъв момент допълнително утежняват ситуацията, още повече ако има и спорове. Един по-лек начин за решаване на семейни проблеми е семейната медиация. Тя може да се прилага при всички спорове между членовете на едно и също семейство, независимо дали са свързани на основата на родство или брак, както и между онези, които живеят или са живели съвместно, без да са сключвали брак както е формулирано от националното законодателство.
Семейните спорове имат редица специфични характеристики, за които трябва да се държи сметка при медиация. а. Обикновено са налице продължителни и взаимосвързани отношения. Процесът по уреждане на спора трябва да съдейства освен за разрешаването на текущите спорове, също и за изграждане на конструктивни отношения за в бъдеще; б. Семейните спорове обикновено са съпътствани от емоционални и междуличностни отношения, в които чувствата могат да засилят неприятностите или да замаскират истинската същност на конфликтите и разногласията. Смята се обикновено за уместно тези чувства да бъдат признавани и разбирани от самите страни и медиатора; в. Споровете, които възникват в процеса на фактическата раздяла и развода имат отражение върху другите членове на семейството и особено децата, които може и да не са непосредствено включени в производството по медиация, но интересите им може да се разглеждат като първостепенни и поради това от значение за производството.
Факт е, че повечето традиционни съдебни производства не са предвидени и адаптирани за разрешаване на чувствителни, емоционални въпроси, каквито са семейните спорове. Медиацията предлага по-конструктивен подход за разрешаването им, като се щадят чувствата на страните.
Растящата интернационализация на семейните отношения прави необходимо създаването на механизъм за сътрудничество между държавите и за поощряване на употребата на медиацията и други средства за разрешаване на спорове относно въпросите, отнасящи се до децата, винаги когато родителите живеят в различни държави. Особено силно това важи за случаите, които засягат разрешаване на спорове, касаещи трансграничния достъп до децата и упражняването на родителските права в такива условия.
Медиацията при фактическа раздяла и развод обикновено има за предмет спорове свързани с упражняване на родителските права, с право на достъп до децата, с икономически въпроси: наличните парични средства, движимите и недвижими вещи и начините, по които те могат да бъдат разделени между родителите с цел да се осигури материалното им положение и посрещането на съответни техни нужди след развода; принадлежността и предоставянето на семейното жилище и разпределянето на покъщнината.
По време на медиация може да се обсъждат и да се постигат споразумения както относно тези въпроси, така и относно образованието и грижата за здравето на децата, контакта на децата с по-широк кръг от роднини. При медиация безпристрастността на медиатора изисква той да не взема, нито да толерира позицията на едната от страните за сметка на другата. Гледната точка на всяка страна трябва да бъде уважавана, въпреки че медиаторът има задължението да гарантира, че никоя страна не е поставена в по-неблагоприятно положение.
Медиаторът трябва да е неутрален. Неутралността изисква той да не налага уреждане на спора или да напътства страните за постигане на конкретни споразумения.. От страните зависи да се споразумеят и да постигнат свое общо споразумение, а ролята на медиатора е да улеснява този процес. Страните могат да вземат решения, които те считат за удачни спрямо конкретните обстоятелства, в които се намират. Този принцип признава властта на страните да достигнат до свои собствени споразумения относно собствените им дела по начин, който ги устройва най-добре. Когато от съдилищата се иска да потвърдят такова частно споразумение, необходимо условие ще бъде съдът да се убеди, че спогодбата не противоречи на текущото законодателство и не нарушава законните интереси на някоя от страните.
Тъй като по-голямата част от медиацията е свързана с постигането на подходящи и удачни за децата спогодби, медиаторите трябва да следят особено много за благополучието и най-значимите интереси на децата, като същевременно запазват своята безпристрастност и неутралитет.Те също трябва да напомнят на родителите нуждата да информират и да се консултират с техните деца относно това, което се случва. На следващо място е нужно медиаторите да напомнят на родителите, че семейните спорове и продължителни конфликти влияят изключително негативно върху децата.
Семейната медиация може да бъде полезно средство, имащо за цел да се установят условията за правото на достъп до детето и по-специално, предпазните мерки и гаранциите, че в случай на трансграничен достъп до детето, то ще бъде върнато в края на периода за достъп, в случаите, в които родителите живеят или планират да живеят в различни държави. Като резултат от хармонизацията на българското и европейското право разпоредбите на чл.321 от ГПК дават възможност производствата по бракоразводни дела да се разрешават с помощта на медиация. След разрешаването на предварителните въпроси и тези по редовността на исковата молба съдът е длъжен да напъти страните към медиация или друг способ за доброволно уреждане на спора.
Когато страните постигнат съгласие за започване на медиация или друг способ за доброволно уреждане на спора, делото се спира. Постигне ли се споразумение, в зависимост от съдържанието му, делото или се прекратява, или се преминава към производство за развод по взаимно съгласие. Това спестява време, нерви, а и повишава качеството на живот…
Може да се процедира и по обратния ред. Страните да се обърнат направо към медиатор и с негова помощ да стигнат до взаимноизгодно споразумение, което да съдържа атрибутите и да е оформено от медиатора по модела на съдебното решение. С готовото споразумение страните могат вече да заведат направо иск за развод по взаимно съгласие. Тогава делото ще бъде разрешено само в едно заседание и то абсолютно безболезнено, като се запазят добрите отношения между бившите съпрузи. Това е особено важно в случаите, когато от брака има родени деца.