Колко добри мениджъри са българските предприемачи?

етикети: 

Предприемачът задължително е собственик на бизнес
Важни характеристики за определяне на профила на предприемача са пол, възраст, образование, социално-професионалнен статус, семейно положение. Българският предприемач е предимно от мъжки пол - 60% на 40% в полза на мъжете, като относителният дял на жените се покачва. Основните различия между мъжете и жените се отнасят до предмета на дейност - жената предприемач по-рядко се занимава с производство и по-често с търговия от мъжете, в сферата на услугите е налице относителен баланс. Жената предприемач доста по-често регистрира фирмата си като ЕТ (63% жени, 49% -мъже), свързано с по-ограничения мащаб на дейност, което се потвърждава от статистиката, сочеща, че средната “женска” фирма е по-малка от средната “мъжка” фирма. Поради тази причина мъжете предприемачи по-често наемат външни хора. Жените предприемачи са подчертано по-предпазливи при поемането на бизнес риск. Жените предприемачи по-често от мъжете предприемачи са несемейни (вкл. разведени). Като възраст най-голям процент са предприемачите във възрастови групи между 31 и 60 г., като е отразен трендът възрастта да се повишава с оглед на застаряващото население и емигрантския поток. С висше образование са над половината от собствениците на фирми, друга голяма част от тях, са със средно образование (около 40%).
Предприемачите с по-високо образование са предимно жители на София и големите български градове
като подчертано те по-често се ориентират към регистриране на дружества с ограничена отговорност (ООД, ЕООД) и акционерни дружества (АД), поради по-високата култура на сдружаване, насочват се към производство, техните фирми са по-големи. Социално-професионалният генезис е тясно свързан с равнището на образованието. Българският предприемач в най-голяма степен е бивш служител в държавна администрация, учреждение, търговска фирма, предприятие. По-малки са дяловете на работилите друго - хора, предимно със занаят и безработни, работници в търговията и услугите, както и работници в промишлеността. 84% от българските предприемачи са семейни. Сред предприемачите на възраст до 30 г. семейните са 61%, за останалите възрастови интервали делът на семейните се движи от 84% до 89%.


Мениджърът от своя страна не е собственик, той управлява бизнеса на други хора
Възможно е обаче, в процес на доказване на своите качества да получи правото да придобие чрез директно закупуване, като бонус или като работи с намалено, дори без възнаграждение, дял/ акции от компанията, която управлява. Това обаче, което отличава предприемача от мениджъра е това, че предприемачът представлява инкубатор на бизнес идеи, притежава силен бизнес нюх, открива нови бизнес възможности и се възползва, като “прави” пари от тях. Мениджърът също разполага с търговски и бизнес усет, но предимствата му пред предприемача са свързани с уменията да планира, да организира, да мотивира, да координира, да ръководи, да контролира..., т.е. да управлява бизнес.

Българският мениджър е предимно високо образован, с поне едно висше образование
получено от български или чуждестранен университет, с натрупан опит и разполагащ с широк спектър качества (особено високо се ценят качества, разрешаващи бързо и успешно проблеми от всякакъв характер и по възможност да не взима самостоятелно решения!).

Първоначално, българският предприемач стартира дейността си предимно в правно-организационните форми едноличен търговец (ЕТ) или еднолично дружество с ограничена отговорност (ЕООД). Впоследствие, когато бизнесът започва да се разраства и с нарастване на доверието към бизнес партньорите, сдружаването става все по-приемлива форма за разширение на бизнеса. Негови съдружници стават други предприемачи - предимно бизнес контрагенти (доставчици, клиенти, конкуренти). И в тази нова ситуация на нарастващ бизнес и поява на съдружник, всичко коренно се променя. Вътрешната среда се е изменила и не кореспондира адекватно с външната среда, дотогава функционираща добре, поради постепенната адаптация към промените във външната среда. Ритъмът е нарушен и това предизвиква множество сътресения. Появяват се проблемите на растежа, характерни за разширяващия се бизнес, които имат множество проявления в ежедневната работа. Такива например са: многоканалност и бързопротичаща информация, презаетост и претоварване на служителите и работниците, неефективно работещи оперативните системи, липса на координация, дублиране на извършваната работа, разконцентриране от поставените фирмени цели и тяхното незнание/ неразбиране от персонала, загуба на ориентация с реалния пазар, бюрократична организация със затруднена и хаотична работа, всеобща немотивираност и т.н.
В така създалата се нова ситуация

предприемачът губи контрол над случващото се, тъй като старите методи на управление са неработещи
Той трябва да стартира реформа, свързана с преразглеждане на фирмените цели и стратегии, начина на вземане на решения, на делегиране на права и отговорности на ръководителите, изграждайки стабилни мениджърски нива, да укрепи оперативните системи, за да подсигури разширението, да вдъхновява и мотивира чрез въвеждане на справедлива система за оценяване и прочее. Осъществявайки успешно необходимите реформи и “преподреждайки” адекватно организацията, самият предприемач се превръща в мениджър! Осъз-наването на невъзможността за справяне в новата ситуация и решението да се назначи професионален мениджър, който да поеме и да продължи бизнеса напред, е стъпка в правилна посока.

Колко добри мениджъри са българските предприемачи? Успяват ли те и до каква степен да погледнат себе си, компанията и пазара “отстрани” и да оценят реалистично състоянието на фирмата си, за да сложат ред в нея? Не е ли по-добре да “оставят” компанията в ръцете на компетентен мениджър и да се впуснат в нови предизвикателства, като откриват нови бизнес светове, нещо което правят най-добре?

За контакти:
V CONSULTING
България,1186 София
тел.: 02 973 67 08, моб. тел: 0886 168 108
е-mail: office@vconsulting.eu
www.vconsulting.eu