Повечето български компании вече са преминали началния етап на дигиталната трансформация, но все още се намират в междинна фаза по отношение на цифровата си зрялост. Това показва третото поред национално проучване за нивото на дигитализация у нас, реализирано съвместно от Siemens България и Германо-Българската индустриално-търговска камара (ГБИТК). Резултатите бяха представени от главния изпълнителен директор на Siemens за България, Северна Македония и Украйна д-р инж. Боряна Манолова и от г-жа Соня Миклай, главен управител на ГБИТК.
Резултатите показват, че българските компании са в етап на преход – те активно използват цифрови технологии, но сравнително рядко ги интегрират в пълна степен и мащаб. Средната самооценка на бизнесите за степента на дигитализация е 6.82 по десетобалната скала. Това предполага умерена дигитална зрялост с известен напредък, но и с отчетлива нужда от ускоряване на трансформационните процеси.
Според резултатите от допитването компаниите в България се фокусират основно върху решения с директна и бърза възвръщаемост като повишаване на оперативната ефективност (посочена от 18% от анкетираните като основен мотив за внедряване на цифрови технологии), постигане на конкурентни предимства (16%) и оптимизация на производителността на служителите (14%). Макар и разбираем от гледна точка на икономическата рационалност, този подход често пренебрегва по-дългосрочните възможности, свързани с трансформацията на бизнес моделите, интеграцията на устойчивостта и създаването на нови източници на стойност.
Най-широко разпространените технологии, които се използват от бизнеса у нас, са платформите за анализ на данни (21%), изкуственият интелект/машинното обучение (15%) и решенията за разширена автоматизация/роботика (14%). В същото време авангардни решения като цифрови близнаци, Edge computing и блокчейн остават до голяма степен пренебрегвани, с едва 2–7% внедряване. Това говори за сравнително ниска иновационна зрялост и е индикатор, че българският бизнес все още не е в пълна готовност да възприеме технологиите на бъдещето, които бързо се превръщат в индустриален стандарт в глобален контекст.
Значителна част от компаниите разчитат на хибридна технологична инфраструктура (47%) или предимно локални решения (38%), докато едва 13% използват основно облачни платформи. Това, в комбинация с факта, че само 9% от анкетираните са достигнали високо ниво на автоматизация на процесите (над 80%), показва сериозно разминаване между инфраструктурната модернизация и реалното извличане на стойност чрез цифрови процеси.
Макар че значителна част от организациите осъзнават необходимостта от трансформация, инвестициите в цифрови технологии остават сравнително скромни – близо 60% от респондентите отделят под 10% от бюджета си за дигитализация. Въпреки това близо две-трети от анкетираните вече са интегрирали или планират да интегрират цифрови технологии в следващите 12 месеца.
Бюджетни ограничения, липса на квалифицирани специалисти и трудности при интеграцията на съществуващи (наследени) системи са посочени като основните препятствия пред разгръщане на пълния потенциал за дигитализация.
Недостигът на квалифицирани кадри остава особено сериозно предизвикателство, затвърждавайки изводите от предишните две проучвания. Въпреки че 62% от компаниите очакват позитивно въздействие от дигитализацията върху работната сила – включително създаване на нови роли и професии – само 10% от работодателите смятат, че техният персонал е напълно подготвен за технологичните промени. Това подчертава необходимостта от целенасочени инвестиции в дигитални умения, систематични вътрешни обучения и активни партньорства с образователния сектор.
