През изминалата седмица агенцията за проучвания и анализи Индъстри Уоч представи анализ за либерализацията в телекомуникационния пазар у нас. Възприетият от България модел за развитие на конкурентен телекомуникационен пазар се базира на регулиран достъп до инфраструктурата (мрежата) на предприятията със значително въздействие върху пазара.
По исторически причини, това към момента е Българската телекомуникационна компания. Регулативна намеса се налага поради това, че историческият оператор е разгърнал и поддържал за дълъг период от време мрежата си в условията на защитен от държавата монопол. Той се е ползвал от защитата на изключителни права и е финансирал инвестиционните си разходи благодарение на доходи получавани поради монополното си положение на пазара. Освен това, гъстотата на покритието, което предоставя инфраструктурата на абонатната линия не може да бъде достигната в краткосрочна перспектива от алтернативните оператори при икономически задоволителни за тях условия.
Под „конкурентен проблем” се разбира всяко пазарно поведение на предприятие със значително въздействие върху съответния пазар, чрез което се цели конкурентите да не се допуснат да навлязат на пазара или да се изтласкат от пазара, или да се експлоатират потребителите . Така например, предприятие, което оперира както на пазара на едро, така и на вертикално свързания с него пазар на дребно, може да използва например предимствата, генерирани от господстващото си положение на пазара на едро, за да ограничи възможностите на конкурентите си на пазара на дребно. Това прехвърляне може да става чрез отказ от достъп, чрез редица процедурни и технически забавяния и затрудния на достъпа, или чрез определяне на цени, които биха ограничили възможността за навлизане на алтернативни оператори. Същевременно, предприятието с господстващо (монополно) положение няма стимул да бъде ефективно и да прави инвестиции, които да подобрят качеството и да намалят цената на предоставяния достъп на трети страни.
Прегледът на регулаторните действия на местния телекомуникационен пазар показва сходни развития в почти всички области на регулиране. Основна характеристика е хронично изоставащото действие на регулатора. Комисията за регулиране на съобщенията (КРС) предприема действия в късен момент с оглед на приетите в законодателството срокове за старт на различните реформи. Така не се предвижда време за съдебен контрол над решенията на регулатора, който е право на всеки от потенциално засегнатите участници на пазара. В резултат, регулаторните мерки влизат в сила между 6 и 18 месеца след първоначално предвиденото в нормативната уредба. В по-дългосрочен аспект, редица мерки по либерализация на пазара биват неколкократно забавяни от самия законодател. Така например, задължението за предоставяне на необвързан достъп до абонатните линии бе забавено с над година (вместо от октомври 2003, едва в началото на 2005 г.).
При два съществени проблема за създаването на ефективна конкуренция – условията за необвързан достъп и тарифните планове за т.нар. „пакетни услуги” (интернет, фиксирана и мобилна телефония) – КРС не действа навременно и речително, се налага намеса от Комисията за защита на конкуренцията. КЗК установява „ценова преса” от страна на вертикално интегрирания исторически оператор (цените на едро за достъп на други оператори са по-високи от цените на дребно за собствените клиенти). По отношение на тарифните планове за пакетни услуги, КЗК възприема подход, при който де факто отказва да се намесва. Основен аргумент за тази позиция е в липсата на доказателства, показващи действителен ефект върху промени в поведението на потребителите и съответно – въздействие върху конкуренцията. Според агенцията в използвания подход от КЗК има съществени противоречия от гледна точка на икономическата теория.
