Модерното коларство на Мито Орозов, който първи въвежда 9-часов работен ден

 

Красивият и разположен в подножието на високите скали на Балкана град Враца, освен, че е градът на Ботевата чета и Софроний Врачански се гордее още един достоен българин, може би не толкова известен колкото трябва, но след Освобождението, той прави градът познат и извън пределите на България.

"Най-отрадно впечатление във Враца ми направи фабриката на Орозова, или по-вярно, самата личност Орозов!", пише Алеко Константинов в пътеписа си „София – Мездра – Враца“, публикуван през 1897 г.

Да, този българин се казва Мито Орозов и колкото и невероятно да звучи, той получава предложение от самия Хенри Форд да произвежда шасита за автомобили.

И се отправяме към експозицията за традиционни превозни средства, където ще видим началото на модерното коларство у нас, поставено от Мито.

Роден във Враца през 1859 г., той учи и жадно поглъща началните познания при учителя Десимиров, а след това при Иван П. Славейков. Но едва стигнал до втори клас, 17-годишен той е принуден да прекъсне своето образование и да поеме грижата за издръжката на семейството (майка и сестра) поради смъртта на баща му. Става чирак при съседа им хаджи Ангел Йоцов – железар и майстор на печки, а същевременно и касиер на местната тайна революционна организация и ремонтчик на стари пушки и револвери. В тайната дейност е въведен, разбира се, и чиракът, който става и доверен вътрешен куриер на организацията.

След Освобождението 19-годишният Мито поема сам занаята на майстора, като изработва и много други оригинални сувенири за руските войници и офицери.

През 1884 г. основава заедно с приятелите си Кънчов, Николаев и Савов ученолюбивото дружество „Развитие“. Мито Орозов участва активно в основаването и управлението на Врачанската популярна банка, по-късно банка „Веслец“, дълги години е активен член на Софийската търговско-индустиална камара, а през 1907 г. е избран за депутат във Великото народно събрание.

През 1883 г. в съдружие занаятчия дърводелец Исая Тошов, създават работилница и започват изработването на товарни коли и конски каруци с железни оси и обков. Но Исая бил бохем и „ООД”-то се разтурило, а Мито продължил сам напред.

През 1887 г. основава своя фабрика за ръчното производство на файтони, кабриолети и брички. Тя имала три отделения – дърводелско, железарско и бояджийско. Освен буковия и чамовия материал, доставяни от местни търговци, са били ангажирани специални доставчици, които да добиват, обработват и доставят осенов материал за изработка на рамата, сандъка и колелата.

Железните и бояджийските материали пък били вносни и от най-доброто качество. Най-голямата гордост и характерна отличителна черта на Орозовите возила са пружините, които били различни според моделите. Ресорите преминавали през специално конструирана от майстора закаляваща пещ.

В края на 19 и началото на 20 век елегантните файтони, изработени от самоукия врачански фабрикант Мито Орозов, печелят място и световно признание по време на Търговското панаирно изложение в Плевен 1895 г. и в Русе 1897 г.

Особено важна роля изиграло участието на модели файтони от коларницата в Първото българско изложение в Пловдив през 1892 г., „където Мито Орозов е не само един от главните изложители, но и един от уредниците на изложението”. Там Орозов за моделите си получил и първия златен медал, сребърен медал и грамота.

По време на Първото Балканско земеделско изложение в Лондон 1907 г. в сърцето на Европа се чува за България, Враца и златните ръце на майстор Орозов.

За да рекламира производството си собственикът Орозов участва активно във всички по-големи изложби и панаири, от които получава най-често първи награди. Изработва и собствени каталози и ценоразписи с точно определени цени (prix-fix), което за времето си е израз на голямо самочувствие.

За целта всеки нов модел е заснеман, а 20 – 25 снимки образували табло, което в умален вид, заедно с цените, се изпращало на клиентите. По-късно били печатани и специални каталози с подробно описание на всеки модел и с повече общи пояснения. На лицевата страница на тези каталози фигуративно е показано и историческото развитие на превозните средства от началото на човешката дейност до съвременността.

Любопитен факт е, че през 1907 г. той пръв в страната въвежда 9-часов работен ден при нормално тогава работно време от 10 до 12 часа дневно. Това разгневило занаятчиите в града, но той не отстъпил, а се мотивирал по следния начин: „При пълна натовареност и организация добросъвестният работник за 9 часа може да произведе толкова, колкото при други условия за 10 – 12 часа. От преуморения работник ползата е малка!“

За съжаление Мито Орозов загива при пожара в собствената си фабрика през септември 1923 г.

Днес във Враца има експозицията за традиционни превозни средства, където може да видите началото на модерното коларство у нас, поставено от Мито. Намира се в отделна сграда в етнографския възрожденски комплекс „Софроний Врачански” към регионалния исторически музей Враца. Намира се зад обновения градски централен площад. Когато прекрачите прага ще ви посрещне уюта и възрожденския мирис на няколко къщи музеи, църква и училище, обгърнати от дървета. Достатъчно е да прекрачите прага и ще усетите онзи възрожденски мирис на старо дърво, който ви пренася назад във времето. А каруците на Мито Орозов са там, ще останете впечатление от майсторството.

 

Facebook comments