Като член на ЕС, България ползва всички възможности, които съюза предоставя. В това число можем да вземе заем във всяка държава членка на ЕС. С този заем след това можем да закупим стоки или имущество в родината. Директива на ЕС за потребителския кредит му дава това право. Едно от най-големите предимства е по-ниската лихва в много от държавите.
Но сравнявайки лихвените проценти и разходите по кредита, трябва да обърне внимание и на други аспекти. Например удържането на данък в съответната държава или конкретната банка. Също така е важно да види цената на трансфера на парични средства между страните. Проучате какви са разходите за решаване на правни спорове в случаите на съдебен процес – защото ако у нас адвокатските услуги са скъпи, то в другите държави от ЕС са много скъпи и тогава за вас става невъзможно ползването им. Проверете има ли възможност за предсрочно погасяване на сумата и при какви условия. Запознайте се по какъв метод се изчислява лихвата (той е различен за отделните ържави). За да теглите кредит от друга държава трябва да си открие сметка в чуждестранна банка и да кандидатства по съответната процедура.
Съществуват обаче и някои потенциални клопки. Например, въпреки по-ниския лихвен процент в чужбина, размерът на месечната вноска може да варира според обменния курс на валутите. Някои правни аспекти при евентуални (трансгранични) съдебни спорове също не са изяснени.
Въпреки възможностите за трансгранични действия липсва пълно уеднаквяване на Европейското законодателство отнасящо се до потребителските кредити. Но доста спорове могат да бъдат решени, чрез клаузите на Римският договор, подписан на 19 юни 1980 г. Според него, например, ако потребител е получил конкретна покана (чрез публично огласяване, специално предложение или агент или посредник на чуждестранен заемодател е влязъл в контакт с него...) по отношение на кредитното споразумение в сила е законът на страната, където живее потребителя. С други думи, ако получите предложение в Англия от испански заемодател, кредитното споразумение по принцип се сключва според английското законодателство. От друга страна, ако проявите инициатива да потърсите и получите кредит от друга европейска държава, в сила е законът на страната където е отпуснат кредита.
Студентски кредит Освен за обикновен потребителски кредит, българите може да кандидатстват в друга държава от Европейския съюз или в Швейцария за отпускане на студентски кредит. Той се използва за заплащане на таксите за обучение или за издръжка на студента при раждане или осиновяване на дете по време на следването. Кандидатът трябва да е студент или докторант, да не е навършил 35 години, да учи "редовно" и да не отстранен или прекъснал обучението си. Студентски кредити отпускат само от банки, които са подписали типов договор с министъра на образованието и науката на съответната държава. Максималният размер на този тип заеми се формира въз основа на дължимите такси за срок, равен на оставащия срок на обучение на кредитополучателя. Банката отказва да сключи договор за кредит, когато студентът или докторантът има други кредитни задължения, които не е обслужвал повече от 6 месеца. Изплащането на кредита може да започне веднага след дипломирането на кредитополучателя или след изтичането на гратисния период. Гратисният период се удължава (максимум с две години) в следните случаи: - Прекъсване на обучението поради болест, майчинство или за обучение в друго висше училище или научна организация. - Когато кредитополучателят се запише в следваща образователно-квалификационна степен (например "магистър" или "доктор") в рамките на гратисния период. Общият размер на кредита се погасява на равни месечни вноски в срок от 10 години, считано от края на гратисния период. При предсрочно погасяване не се дължат такси, комисиони и допълнителни лихви.