Можем ли поучим от скандинавския опит?

Източна Европа вече не реализира същото ниво на растеж, както преди финансовата криза от 2008-2009 г., и трябва да промени икономическия си модел, за да подобри кривата на растеж в по-дългосрочен план. Това сочи нов доклад на „Икономист интелиджънс юнит“, анализаторското звено на „Икономист Груп“.

Страните от Централна и Източна Европа (ЦИЕ) се намират в решаващ момент от своето развитие. Те все още не са се възстановили напълно от световната финансова криза през 2008-2009 г., която намали потока от преки чуждестранни инвестиции (ПЧИ), създаде несигурност в условията на по-голяма регионална финансова нестабилност, а в някои страни доведе до ограничен достъп до традиционно финансиране, особено за иновативни малки и средни предприятия.

Тези страни преживяха високи стойности на емиграция и вече не могат да разчитат на модела за икономически растеж, основаващ се на ПЧИ и ниско заплащане, наследен от прехода към икономически либерализъм през 90-те години и началото на 2000 г. Този модел не е в състояние да доведе до силен ръст на производителността и темпове на растеж на брутния вътрешен продукт (БВП), които преди това са били по-високи от средните за Европейския съюз (ЕС). В резултат на това страните от ЦИЕ трябва да въведат нов стратегически икономически модел, който да е напредничав и да обръща специално внимание на разпространението на нови технологии и иновации вътре в страната, ако искат да поддържат по-добра конкурентоспособност и стандарт на живот.

Повечето страни от ЦИЕ наследиха някои положителни структурни характеристики от социалистическото си минало, които ги позиционираха добре и им позволиха да развият икономики, ориентирани към иновациите. В тези страни има добре образовани групи от населението с особено добри умения в областта на науката и математиката и солиден капацитет за основна научно-изследователска и развойна дейност (НИРД), както и значителна производствена база. Въпреки това, все още има много възможности за подобрение във всички страни от ЦИЕ с цел укрепване на техните иновационни системи, които са понастоящем по-слаби от тези в Западна Европа, особено в скандинавските страни.

Ето защо има редица големи предизвикателства, на които тези страни трябва да отговорят, за да подобрят скоростта на въвеждане на иновации, като основните предизвикателства са следните:
- Намаляване на зависимостта на академичните и научно-изследователските институти и предприятията от публичното финансиране, особено от ЕС;

- Задълбочаване и подобряване на достъпа до финансиране за научно-изследователска и развойна дейност за нуждите на институтите и предприятията чрез пазарни механизми;

- Спиране на изтичането на мозъци (по-специално на учени и инженери), насърчаване на талантите да останат в страната си и привличане на чуждестранни таланти, които да допълват съществуващия и бъдещ капацитет;

- Правителствата от региона, заедно с частния сектор, трябва да заемат ключова роля в създаването на екосистема, стимулираща иновациите. Те трябва да насърчават публично-частното партньорство (ПЧП)в областта на научно- изследователската и развойна дейност и да прилагат политики, които ще съдействат за създаване на динамични предприемачески екосистеми, за да могат да захранват технологичните иновации и да доведат до създаването на рентабилни стоки и услуги;

- Стимулиране на по-силно гражданско общество с цел противодействие на съществуващите неефективни управленски практики и регулаторни стандарти и прилагане на политики, целящи подобряване на прозрачността и насърчаване на отчетността на правителството.

Опитът на скандинавските страни (Дания, Финландия, Исландия, Норвегияи Швеция) в създаването на успешни иновационни системи и икономика на справедлива основа дава възможност на страните от ЦИЕ да се поучат от него. Това не означава заимстване на едро или прехвърляне на северните модели или програми; трябва да се имат предвид местните условия и структури.

От друга страна, тъй като северните икономики са водещите европейски производители на иновационни продукти, не трябва да се допуска наследените структури в страните от ЦИЕ и използваните понастоящем модели да действат като бариери пред промяната.

Когато се направи сравнение между страните от Северна Европа и тези от ЦИЕ, последните ще могат по-добре да усъвършенстват своите иновационни системи, като по този начин икономиките им ще постигнат по-устойчив растеж чрез:

1. Създаване на добре функционираща формализирана система за наука, технологии и иновации, изградена върху институции, които насърчават публично-частното партньорство с цел финансиране на иновациите, както и разпространение на технологиите от по-големите към по-малките предприятия;

2. Подкрепа на създаването на географски клъстери на иновациите около университетите, каквито съществуват в много северни страни.
Основната роля на тези клъстери е да свържат взаимно допълващи се мрежи, като по този начин създадат една сплотена общност от предприемачи и изследователи;

3. Подобряване на образователната подготовка, включваща подходящи умения, търсени от бизнеса, създаване на програми и механизми за финансиране с цел задържане на квалифицирания персонал, както и привличане на повече таланти в изследователските институти;

4. Засилване на цялостната съгласуваност на политиките, за да се осигури по-дългосрочна стабилност, която ще позволи на инвеститорите, предприятията и изследователските институти да разработват дългосрочни стратегии. Това ще помогне на тези страни да развият иновационния си капацитет по стратегически начин и ще създаде положителни странични ефекти в по-широката икономика.

Би било нереалистично да се очаква копиране на северните страни в региона на ЦИЕ. От друга страна, от скандинавския опит могат да се извлекат ценни поуки, които да се адаптират и приложат. Когато се отворят към изучаване на скандинавския иновационен опит, правителствата в страните от ЦИЕ ще разполагат с по-големи възможности не само да станат новатори в световен мащаб, но и да гарантират, че икономическият прогрес е всеобхватен и че печалбите се разпределят по справедлив начин.

Моля коментирайте