Според изследването „Барометър на европейските правителства“, проведено през първата половина на 2014 г., само 11 страни членки са приели силно национално законодателство и процедури, които да контролират законността на дървесината и продуктите от дърво, както и сурови санкции за нарушителите. Тези страни са Белгия, Кипър, Дания, Естония, Финландия, Литва, Люксембург, Холандия, Португалия, Словения и Великобритания.
Останалите 17 страни или не са адаптирали националното си законодателство към европейското, или са приели закони, които са прекалено слаби. В други случаи, процесуалните системи работят по начин, който възпрепятства ефективното прилагане на законите.
България отново е в дъното на класацията с 3 точки, а на чело е Великобритания с 14 точки. Нещо повече, спрямо предишните изследвания, резултатът на България се е влошил значително – през 2007 г. е бил 8,8 точки.
Според официалната статистика на Изпълнителната агенция по горите, през последните години задържаната дървесина по актове и констативни протоколи достига до 27 000 м3 годишно. Според анализ на WWF това е около 1% от общия размер на незаконно добитата дървесина в България. В същото време, въпреки че под 10% от наказателните постановления за нарушения в горите се обжалват в съда, събираемостта на влезлите в сила постановления не надхвърля 15%.
„Тези факти обуславят чувството на пълна безнаказаност сред нарушителите в горите и предопределят мащабния незаконен дърводобив в България“, обясни Александър Дунчев, експерт в програма „Гори“ във WWF България.
Незаконните сечи имат унищожителни последици за околната среда и върху социалното и икономическото развитие на хората в горските райони. Незаконните сечи влияят и на европейските бизнеси и потребители, които спазват правилата. Нелегалната дървесина е около 30% от световния пазар, а на нея се дължи повече от 50% от обезлесяването на централна Африка, Амазонка и югоизточна Азия.
Изсичането на горите носи загуби по над 7 милиарда евро на година, вреди на законните оператори на пазара на местно и европейско ниво, води до обезлесяване и загуба на биоразнообразие, увеличава емисиите вредни газове и заплашва поминъка на местните общности.