Няма човек, който след като е видял величествената красота на Доломитите, да не се е влюбил в тях завинаги. Неслучайно тези величествени планини са в списъка на световното наследство на ЮНЕСКО. Намиращата се в най-североизточната част на Италия Трентино Алто-Адидже или така нареченият Южен Тирол (преди част от Австрия) е част от провинция Болцано. Няколко години поред, градът е класиран с най-висок стандарт на живот в Италия. Официални езици са немски и италиански, а на някои места се говори и специфичният за част от местното население латински език.
Тази така различна и притегателна част на Италия, известна със своите ски курорти на световно ниво, с усмихнатите си хора и гурме предизвикателства, е рай за любителите на зимните спортове. Най-много туристи пристигат от Германия, Италия, Австрия, Швейцария, но в последните години руските туристи все повече откриват „животът в бяло” (предимно пред януари), както и тези от Израел, Холандия и Англия.
Красиви по всяко време на годината, Доломитите са особено вълнуващи през зимата. Няколко впечатляващи цифри говорят за това - със своите 12 ски зони, свързани с над 480 висококачествени лифт съоръжения, с обща дължина на пистите от 1200 км, Доломити супер ски е най-голямата ски зона Европа и една от най-мащабните в света. И всичко това е достъпно с една ски карта за 52 евро на ден! Не на последно място там се намира и кралицата на Доломитите - глетчерът Мармолада с височина на върха Пунта Рока 3265 метра, достъпен за скиори благодарение на три последователни лифта.
Доломитите са известни и с уникалния по рода си ски тур наречен Села Ронда (Sella Ronda), минаващ през 4 от ски зоните - Вал Гардена, Алта Бадия, Вал ди Фаса и Араба. Фактически той обикаля в кръг огромния скален масив Села Ронда, без да се повтори нито една писта. Уникално преживяване, което изстрелва любителите на белите спортове в друго измерение и много туристи идват тук именно заради тази феноменална обиколка.
Вал Гардена – перлата на Доломити
В днешното ни спускане ще отправим взор към една от най-красивите зони на Доломитите - Вал Гардена. Сгушена дълбоко в прегръдката на планината, току под самите скали, състояща се от 3 градчета - Ортизей, Санта Кристина и Селва, Вал Гардена е перлата на Доломитите. Само на 30 км от административния център Болцано, зоната е достъпна както от летищата в Милано и Бергамо, така и от летището на австрийския град Инсбрук, който е само на час път. Пристигайки от Милано и Бергамо имате възможност да наемете рент-а-кар или пък да се качите на модерни автобуси за 20 евро до Болцано. От там се прехвърляте на друг автобус, който спира и в трите села. Ако пък изберете да пътувате с автомобил от България ви делят точно 1500 км, като хубавото е, че пътувате само по магистрали.
Хотелите са в типичния за района алпийск-тиролски стил и където и да отседнете ще усетите истински уют и спокойна атмосфера, отговарящи на абсолютно всеки вкус, дори и на най-придирчивия. Пакетът ви може да включва само закуска или закуска и вечеря. Тук любимият на българите олинклузив не е често срещан и е обяснимо – все пак всички отиват, за да са цял ден по пистите. А ако все пак не сте от най-запалените и искате да отделите време да си починете в буквалния смисъл – няма да скучаете. Повечето хотели предлагат прекрасни СПА условия – да се потопите в слънчев ден в горещ външен басейн, докато навсякъде е снежно, не е рекламна снимка от луксозна брошура, а пълна реалност. В някои хотели има джакузи в стаята с уникален изглед към планината и върховете. Цените започват от 100 евро на вечер за двойна стая със закуска и стигат до 500-700 евро в някои топ локации. Резервацията трябва да се планувана отрано, защото в тази зона има постоянна клиентела и е много трудно да се намерят свободни легла в последния момент.
Традиционната кухня е тиролска – от типичните кнедли до всякакви видове местни деликатеси, сочни стекове от наистина щастливи крави, ароматен ябълков щрудел. Разбира се цялото разнообразие на италианската кухня, което не може да остави равнодушен и най-капризния турист също е в менюто.
Удоволствие е да седнете в местните винотеки, където с питиетата се предлагат гурме хапки или апетитни резенчета салами или местни сирена. Така желанието да си поръчате следваща и следваща чаша се увеличава с всяка глътка от прекрасните вина от района, които по нищо не отстъпват на тосканските, например. Много приятен и хитър маркетингов ход. (Не знам защо в България никога не се сервира нещо дребно с питието - гарантирано отваря повече глътка и хапка). Вярвам, че ще се съгласите, че дори и в най-обикновена италианска Trattoria т.нар. vino di casa (наливно вино, произведено от някоя изба за заведението) е много добро, така както пастата и кафето. Иначе кой ще си ги поръча? Знаем какво свещенодействие е храненето за италианците.
Време за шус!
И все пак е време за ски, да не прекаляваме с чашките още от първата вечер:) Сезонът тук започва в началото на декември и приключва към 10-ти април. В други части на Доломитите може да продължи и до май месец.Вал Гардена разполага с модерни лифт кабини и седалкови лифтове. Ски картата на ден е 40 евро, 10 евро по-евтино от Доломити супер ски. Естествено, ако се закупи за седмична карта в повечето случаи единият ден е безплатен.
От едната страна се намира местността Алпе ди Сюзи, идеална за по-начинаещи скиори, с прекрасни гледки. На разположение са много ски гардероби с наемни цени около 20-30 евро, в зависимост от ските. Задължително си вземете и каска, защото натовареността на пистите, особено по празниците и през февруари е сериозна, а ски инцидентите от безотговорни туристи и тук се случват.
Вал Гардена е известна с гурме ресторантите по пистите си. От всички райони на Доломити супер ски, тук се намират едни от най-хубавите, в които шеф-готвачите се надпреварват да предлагат истинско майсторство в чинията. За местните качеството е на първо място. Тук няма да видите пластмасови чинии, още повече чаши. Просто е кощунство да отпивате вино в пластика, което иначе може да ви разкаже толкова много. И не си струва, да си поръчаш кренвирш с картофки, както в Ливиньо, например.Също така рядкост са ресторантите на самообслужване.
Сечеда
Тези, които са тръгнали да обикалят Села Ронда, или просто да излязат извън пределите на Вал Гардена, трябва да се насочат към лифт станция Сечеда (Seceda). Качваме се от Ортизей през ескалатори и модерни топли връзки до самата лифт станция. В първия миг, в който видите величествената гледка от върха, дъхът ви ще спре. Дори и 100 пъти да сте били тук, няма да се изморите от това величие на природата. От самата лифт станция на Сечеда започва и една от най-дългите писти Ла Лонджа - цели 12 км, която слиза директно в Ортизей.
В подножието на Сечеда е една от най-посещаваните така наречени семейни „байти” (ресторант на пистата) – Софи (2410 м), която по нищо не отстъпва на 5 звезден ресторант. Ще се влюбите в италианска паста с прясно настъргани трюфели, или вкусен рибай стек за около 30-40 евро. А в енотеката ще откриете най-отбрани вина. Нищо чудно, че тук може да срещнете световни знаменитости като Новак Джокович, Макс Биаджи, Мишел Хунцингер. Ресторантът разполага и с хеликоптерна площадка, за любителите на алтернативния транспорт.Пистите са широки и удобни, преливат от по-лесни към по-трудни, а маркировката е перфектна. Дори и да не е валял достатъчно сняг, винаги са в перфектно състояние.
Пистата Саслонг
След Сечеда слизаме към следващата свръзка - модерно подземно влакче, което води до Санта Кристина и до митичната писта Саслонг, на която всяка година се провежда кръг от световната купа по ски алпийски дисциплини и събира всички световни ски величия. Саслонг в по-голямата си част е стръмна, черна писта, но е почти е невъзможно да се избегне, тъй като тя е основно трасе от и към Села Ронда. В края й е разположен открит т.нар. Apres ski бар с диджей, където музиката питиетата не спират до късно вечерта.
След около час каране без почивка, е време за малко разтоварване. Стигнали сме до район на Селва, където се намира една от най-уникалните байти изобщо в Доломитите - „Емилио Комичи”. Разположена е точно под върха на пазителя на Вал Гардена - скалата Лангкофел или на италиански „Сасо Лунго”, който се вижда от цяла Вал Гардена. Тук се сервират само рибни ястия. Заведението разполага с външен бар и модерен ресторант, за който понякога може да се чака с часове, а след последното реновиране, дори тоалетните са атракция за посетителите. Цените за хапване започват от 20 евро на човек и стигат до колкото е пълна кредитната карта. Около „Комичи” е изграден и снежен парк, подходящ за деца, както и нови седалкови лифтове, последна дума на технологията, с подгряващи седалки.
Ако обаче сте решили сериозно да карате ски, не е препоръчително да спирате за повече от едно питие - толкова е приятно, че после трудно се тръгва, а разстоянията са доста големи - за Села Ронда е нужен цял ден (освен ако не познаваш пистите наизуст), за да се направи цялата обиколка, която е повече от 40 км.
Трудно е да се опише всяка спирка и хубаво място, защото са много. Гледките са толкова зашеметяващи, че трудните отсечки се минават много по-леко, дори и от начинаещи скиори. След Селва, идва ред на място, наречено „Каменният град” - структура от каменни образувания, наподобяващи наистина малък град. След тях е почти краят на Вал Гардена с още куп интересни места. Оттам важи ски карта за Алта Бадия, където е една от най-красивите зони за каране на ски: Белведере с най-широките писти, Сас Пордой - терасата на Доломитите с кабинков лифт, който може да ви качи на 2950 метра надморска височина.
Ако искате да пропуснете Села Ронда, може да се отправите към Араба и оттам до гледчера Мармолада, чиито писти са истинска наслада за душата. Но отиването и връщането от Вал Гардена е доста дълго и е подходящо много опитни скиори. Други вариант е да наемете хеликоптер - от Ортизей за 10 мин сте в подножието на глетчера рано сутринта, докато пистите са още перфектни. В зависимост от бройката хора, цената на полета може да варира от 150 до 200 евро на човек, но гледката над Доломитите от птичи поглед е изживяване, което ще помните цял живот.
Не са малко туристите, които идват тук 30 години поред, за да усетят отново пулса на планината, сянката на величествените зъбери, топлата усмивка на местните хора и звукът от скърцащия сняг под подострените ски, готови да полетят към следващия завой и следващата божествена гледка.
снимки: авторът